Доверието – път или граница за постигане на търговски успех

 

Евелина Ръждавичка

 

Извадени извън тесния контекст на физическото понятие за ивица земя или линия в пространството, предназначена за придвижване (ходене или пътуване) от едно място до друго, или за разделителна линия между две държави, две области, местности и други, път и граница често приемат едно по-широко преносно значение.[1] Последното обхваща богата гама от смислови нюанси в зависимост от търсения акцент. Когато той се поставя върху доверието и търговския успех, път и граница идват да покажат начина, по който тези два елемента кореспондират помежду си. Макар и останала досега встрани от изследователския интерес, корелацията доверие – търговски успех разкрива един отдавна утвърден механизъм за регулиране на взаимоотношенията между търговци, производители, посредници и потребители, свързани помежду си в различни социални мрежи.

Социалната мрежа е вид обществена организация, в чиято основа стоят общият интерес и желанието за успех на участниците в нея. Тя включва представители на различни обществени групи и йерархични нива, етноси, религии и култури, взаимно обвързани чрез система от двустранни отношения – лични или институционални. Участниците могат да са членове на едно семейство или по-далечни роднини, съседи или приятели, познати или колеги, представители на различни формални или неформални организации и институции, контактите между които варират от много близки и лични до делови и опосредствени. Освен вида на връзките, нивото на тяхната формализация и начина на осъществяване на контакт, те се отличават и по своята продължителност и интензивност. При такова многообразие на връзки, изграждащи една социална мрежа, не е изненадващо, че последната има твърде променливи параметри, при това често изменящи се дори в хода на нейното развитие. Онова, което обаче остава непроменено, са принципите, върху които се основават тези контакти, а именно – реципрочност в поетите задължения и очаквания; честност, всеотдайност и разбирателство; гъвкавост в зависимост от променящите се обстоятелства и готовност за поемане на риск и отговорност.[2] Именно те определят и основните качества, които всеки търговец трябва да притежава, за да бъде приет като участник в съответната търговска мрежа. В своята съвкупност те изграждат доверието, което веднъж доказано и увтърдено, осигурява не само добър старт, но и обещаващо развитие в избраната професионална сфера.[3] Нещо повече, да извоюваш “добро име” сред членовете на гилдията и съответно репутация на “доверен човек” или “приятел” се превръща в залог за успешен бизнес. Същевременно, всеки опит да бъдат прекрачени установените граници от допустими взаимоотношения вътре в мрежата, не само прекъсва пътя към желания и преследван връх в кариера, но и като цяло поставя под съмнение професионалната реализация на съответното лице.

Имайки предвид казаното дотук, на следващите страници ще направим опит да разкрием какво точно е заключено според представата на балканския търговец зад обобщаващото понятие доверие и защо то има такова голямо значение за неговото професионално развитие. Ще се опитаме да проследим пътя към успеха, който то осигурява, и същевременно границите на допустимо поведение и взаимоотношения, които налага в рамките на търговската мрежа като функционална единица. Вярваме, че с това ще дадем своя скромен принос за по-точното представяне на многопластовия образ на търговеца, изиграл ключова роля в обществено-политическото, социално-икономическото и културно-просветното развитие на Балканите през XIX век.

В търсене на подходящ изворов материал, вниманието ни бе привлечено от гръцката кореспонденция на Константин Георгиев Фотинов[4] - един от най-ярките образи на деветнадесетото столетие, съчетал в себе си висок интелект, постоянен стремеж към по-високо образование и култура, приел присърце благородната, но в същото време и тежка задача на просветител – учител, книжовник, преводач, издател и сам разпространител на “книжовната съкровищница” и всичко това съчетано с активна търговска дейност, която би следвало да осигури необходимите материални средства както за покриване на ежедневните разходи, така и на тези, необходими за книжовната и издателската му дейност.[5] Благодарение на своите търговски контакти Фотинов става част от една много гъвкава мрежа, която поддържа канали за обмен на информация, идеи и стоки, в това число и един все още непопулярен и отстояващ своето място на пазара търговски артикул – печатната книга. Дейността на тази мрежа би била немислима, ако липсва редовна комуникация между отделните нейни членове. При тогавашното развитие на съобщенията най-сигурно и популярно комуникационно средство е кореспонденцията – грижливо водена и съхранявана от всеки търговец, днес тя е ценнен и незаменим извор за изследователя.[6] Функционираща като своеобразно огледало, което отразява най-точно образите и взаимоотношенията между търговски съдружници и партньори, ние ще се обърнем отново към нея, за да потърсим пътят или границата, която очертава доверието, в стремежа на всеки търговец към професионален успех.

През живота си един човек може да участва в различни по характер, брой на участниците и предназначение социални мрежи. Първата и най-устойчива е тази, формирана в рамките на едно семейство. Връзките по роднинство традиционно са считани за най-стабилни и надеждни, поради което те се налагат и като доминиращи в сферата на бизнеса. Така нареченият “семеен бизнес” е популярна форма на организация в областта на търговията, при която първо и най-важно условие за успех е сигурността в партньорите. А когато тези партньори са кръвни роднини, се избягват редица неудобства, които биха възникнали при търсене на подходящи и доверени съдружници, подялба на капитали и отговорности и пр. Не е изненадващо тогава, че някои от най-големите и проспериращи търговски фирми през XIX век са основани и се ръководят в продължение на дълъг период от членовете на едно и също семейство. Такива търговски фирми са тези на братя Пулиеви и техните племеници братя Христо и Евлоги Георгиеви, братя Тъпчилещови, братя Гешови, братя Робеви, братя Икономови и много други.[7]

Да обучиш и подготвиш своите наследници в бизнеса отдавна е оценено като предимство, което скоро дава своите “сладки” плодове. Много от синовете на видни балкански търговци започват работа във фирмите на своите бащи. Те са изпращани в различни крайща на османската държава, където да организират и ръководят семейния бизнес. Такъв е примерът с Георги Стефанов Тошкович, с когото Фотинов си сътрудничи през периода 1850-1852 година.[8] Той живее в Цариград, където работи като представител на търговската фирма на своя баща Стефан Д. Тошкович – крупен търговец в Одеса. Според утвърдените правила за водене на търговия по онова време младият Тошкович поддържа редовна кореспонденция с баща си, като по този начин се информира за състоянието на пазара в Одеса и най-търсените артикули там. От своя страна той набира необходимите сведения за цени, качество и налични количества на посочените от баща му и произвеждани в османските земи стоки чрез мрежа от контакти, които е установил с местни търговци и комисионери, сред които е и Фотинов.[9] В свое писмо до последния от 19 август 1850 г. Г. Тошкович му благодари за предоставените сведения за плодовете на пазара в Смирна и региона, добавяйки моля Ви да продължавате да ми давате необходимите сведения за емиша[10]. На базата на направена оферта за вида, качеството и съответната цена на стоката Фотинов получава “разпореждания” от баща и син Тошкович за закупуване на определени количества стоки. Последните биват изпращани в Цариград на сина Георги Тошкович, който оттам ги препраща в Одеса (като получих двете Ваши честни писма ... намерих в първото приложена товарителница за 9-те бурета смокини, които щом получих, натоварих за Одеса за сметка на баща ми) или с кораб директно за Одеса, където според предварително направената уговорка ще бъдат получени от бащата Стефан Дим. Тошкович.[11]

Отново членове на едно семейство, но този път братя, изграждат и стоят в основата на други мрежи от търговски партньорства, в която участва Фотинов. Тук ще се спрем накратко на два такива примера. Първият разкрива търговското сътрудничество между братята Антон и Киряк Байкович и Фотинов.[12] Антон Байкович работи като комисионер в Цариград и активно участва в търговския обмен с Влашко. В своята работа той е подкрепян от брат си Киряк, който се е установил и ръководи бизнеса в Браила. Фотинов участва в изградената и поддържана от двамата братя търговска мрежа като комисионер. Той се грижи за снабдяването им с различни стоки, произведени в Смирна и региона, и същевременно осигурява продажбата на изпратените му от Влашко и Цариград храни за тяхна сметка. Въвлечен в съдебен спор, смирненският търговец прави всичко по силите си, прибягвайки дори до привилегиите, с които се ползва като чужд поданик, за да защити своите интересите и тези на търговски си партньори братя Байкович.[13]

На мрежа от търговски връзки и контакти, изградени на основата на родствена връзка, се натъкваме и в случая с братя Рали и Христаки хаджи Мавриди. Последните, подобно на братя Байкович, са активни участници в търговията с Дунавските княжества, като първият работи в османската столица, а вторият във Влашко.[14] От едно писмо на Рали хаджи Мавриди до Фотинов от 9 юни 1852 г. научаваме, че брат му се е завърнал от Влашко и е заел неговото място като комисионер в Цариград, запазвайки старите търговски и приятелски контакти, докато самият Рали се е преместил да живее във Варна. Като дългогодишен приятел и търговски партньор той моли Фотинов да оказва съдействие на брат му Христаки хаджи Мавриди в търговските му начинания.[15]

В гореспоменатите мрежи, макар да са инициирани и изградени от родственици – баща и син, братя или по-далечни роднини, се включват и много “външни” хора, които нямат кръвна връзка помежду си, но са избрани и привлечени като доверени приятели или компетентни лица в дадена област. Последните често се наричат един друг “приятели”, като по този начин се дистанцират от всички, останали извън утвърдената мрежата от контакти и неползващи се със същото доверие. Това разграничение ясно личи в следващия пример. Със своето писмо до Фотинов от 14 октомври 1850 г. цариградският търговец Т. Дуниос моли своя бизнеспартньор в Смирна да изпрати останалата непродадена стока, чиято цена на местния пазар рязко е паднала, в Айдън до намиращия се в града бакал Константинос П. Йоану.[16] Фотинов допуска грешка и изпраща стоката с кораб за Айвали. Научил за тази грешка Т. Дунис пише обезпокоен на Фотинов: тъй като ние Ви наредихме да ги изпратите в Айдън, а не в Айвали, защото в Айвали нямаме нито един познат на нас приятел. Ако това е станало, много ми се зловиди работата, тъй като стоката пътува за далеч и вероятно ще попадне при непознати хора и ще се загуби. [17] Макар тази стока да е намерила свои купувачи, нейната продажба чрез посредничеството на “чужди хора” е причинила парични загуби на собственика Т. Дунис.[18]

Изборът на “непознати”, които да се привлекат и станат част от мрежата, както и последвалият процес на изграждане на “добро име” и спечелване на доверие в сферата на бизнеса и в частност на търговията преминава през няколко последователни етапа. Първият от тях е свързан с представянето на новия партньор. Най-често това се прави от човек, ползващ се с уважение сред колегията и имащ непосредствени наблюдения върху качествата и работата на препоръчваното от него лице. Така през 1852 г. А. И. Данкович се свързва с Фотинов, който му е препоръчан от “някои приятели” и го моли да работи за него като комисионер. В отговор Фотинов, който не познава този човек, пише: Колебая се да го изрека, но като човек, който се придържа към реда и е разумен по отношение на един нов познат, искайки извинение, Ви споменавам и моля да ми предоставите едно препоръчително писмо или от господата Ант. И. Гешоглу, или от господин Г. С. Тошкович, или от господата Тъпчилещови и тогава да бъда сигурен с какъв човек имам работа и да изпълнявам задълженията си.[19] Молбата на Фотинов недвусмислено показва, че поръчителството е утвърдена практика, която дава повече сигурност при полагане основите на едно ново търговско сътрудничество. От разменените писма е видно, че самият той е избран от А. И. Данкович на базата на препоръка.[20] В своята работа Фотинов също се свързва с различни търговци, препоръчани му от цариградските приятели Христо Тъпчилещов, Илия Бенчов и др.[21] Тъй като препоръчителят залага своето име и авторитет като гаранция, той се стреми обективно да представи съответното лице. Ето защо, редом с положителните отзиви се появяват и такива, които изразяват колебание или дори мнителност по отношение на дадено качество или проява на препоръчвания.[22]

Когато една препоръка е обещана, но в последствие не е изпратена до съответния получател, несъмнено това изпълва с неприятни чувства лицето, което би следвало да бъде препоръчано. За подобен случай Фотинов съобщава в свое писмо до неизвестен получател в Пловдив през 1825 г.[23] Макар сам той да е посрещнат и приет като “честен и добър” човек от търговците Ламберакис и Янакос, фактът, че обещаното му препоръчително писмо не е получено от тези господа, накърнява достойнството на Фотинов и повдига някои въпроси и съмнения за причината, поради която поръчителят не е изпълнил даденото обещание.

В отделни случаи търговците се свързват директно със свои познати с молба да съберат информация за интересуващото ги лице. Както свидетелства Търговския писмовник на К. И. Попов от 1862 г., тази практика също се ползува с популярност сред гилдията. Според публикуваните в него примерни текстове преди встъпване в търговски отношения потенциалните партньори се осведомяват за нравствеността, търговските умения, материалните средства и размера на кредитите, които могат да се отпускат на евентуалните бъдещи съдружници.[24] С такава цел през 1852 г. Фотинов се обръща към своя търговски партньор в Цариград С. Тошкович, молейки го да му предостави информация за работещия в същия град търговец А. Байкович. Полученият отговор е кратък и точен: научих, че в по-голямата част от търговската си дейност е комисионер, но и той прави за своя сметка дребни работи. Има възможности до 20-30 хиляди гроша, обаче е честен.[25] В него се съдържат всички данни, които могат да бъдат полезни на Фотинов при един бъдещ общ бизнес, какъвто напрактика е осъществен.

След като веднъж е препоръчан на вниманието на своите колеги, пред търговеца стои тежката задача да защити и докаже на практика думите на своя поръчител. Както сочат и представените по-горе препоръки, едно от най-високо ценените качества от хората, работещи в този бранш, е честността. При тогавашните условия на развитие на търговия, когато големи количества стоки и суровини се препращат от едно място на друго без купувачът да има възможност сам да види как изглеждат те и какво е тяхното качество, той залага единствено на точната преценка и честността на работещия на място посредник. Този принцип на работа може ясно да се проследи в следващия пример. На 15 септември 1851 г. Фотинов получава на базата на подадената от него информация за вида, качеството и съответните цени на плодовете във Вурла, поръчка за закупуване на стафиди. Поръчителят Г. С. Тошкович изрично посочва, че желае да закупи избрана стока, която да не е от различни сортове и да бъде едра, златиста на цвят, добра, като цената й да не надвишава 80 гроша, които да се изплатят в непълноценни монети.[26] В същото време Фотинов се обръща с молба към своя посредник във Вурла Кирякос да изпълни тази поръчка. Намерил обаче кораб, с който да бъдат превозени стоките и притиснат от краткото време до неговото заминаване, търговецът от Смирна дава ново нареждане на Кирякос за придвижване на закупените вече стафиди от поръчката на Тошкович, а що се отнася до останалите липси, то те ще бъдат попълнени по-късно. Въпреки краткия срок за изпълнение, с които разполагат, Фотинов стриктно се придържа към изискванията за качество и напомня на своя сътрудник във Вурла, че приема само добра стока, която отговаря на дадената мостра и остава с надежда, че ще постъпвате [Кирякос] честно, което винаги е много ценно за всички уважаващи Ви приятели.[27] Междувременно уведоменият за успешното закупуване на поръчаната стока Тошкович благодари на Фотинов за показаната “искреност и ревност” при изпълнинието на възложената му задача. Завършвайки своето писмо, младият Тошкович отново подчертава, че очаква от своя партньор в Смирна да прояви точност и искреност и при по-нататъшното им сътрудничество, поради което го моли да бъде и постоянно информиран за качеството и цените на конкурентните търговци.[28] Проявената добросъвестност и честност в работата на Фотинов и неговия сътрудник във Вурла са възнаградени със спечеленото доверие на един нов търговски партньор в лицето на Г. Тошкович. Тяхното сътрудничество продължава и през следващата година при това със същия успех. Като свидетелство, че Фотинов не само е спечелил доверието на своя нов цариградски приятел, но и го е затвърдил, идват думите на Г. Тошкович: Убеждавам се, че винаги ще показвате същата преданост и искреност към нарежданията на почитащите Ви приятели.[29]

Но не всички търговци залагат на честността като гаранция за сигурност по пътя към желания търговски успех. Изкушени от мисълта за реализиране на бърза печалба, те използват всяка възможност, за да се облагодетелствуват лично, дори и ако това е във вреда на техните партньори. Сред тази група търговци попада и Петрос, дългогодишен сътрудник на Фотинов и Рали хаджи Мавриди, който закупува за тяхна сметка стоки във Фоча. През есента на 1850 г. след направена от него доставка на стафиди, чиято цена се оказва значително по-висока от тази на търговците конкуренти, които също се снабдяват със стоки от Фоча, Рали хаджи Мавриди с помощта на своя деловодител Костакис открива, че е измамен от Петрос. Измамата е потвърдена и от капитаните Панделис и Д. Николау, които лично са ангажирани в търговията със стафиди от Фоча.[30] И вместо да реализира добра печалба, както сочат предварителните разчети, Рали хаджи Мавриди е ощетен от нечестността на Петрос, с когото прекъсва всякакви по-нататъшни контакти.[31] Така стремежът към по-бързо забогатяване, тласнало търговецът от Фоча по пътя на ползващи се с непопулярност и неодобрение в търговската гилдия действия, води до загуба не само на доверието в него от страна на двама стари приятели, но и на репутацията му като цяло сред търговските среди. Погрешно избраният път в конкретния случай вместо към бърза печалба води към провалена възможност за успешна търговска кариера.

Освен честност и лоялност, за да се нарече “доверен човек” търговецът трябва стриктно и в срок да изпълнява поетите задължения към своите колеги. В този смисъл качества като точност, отговорност и всеодайност са високо ценени. Те се изискват поради спецификата на работата и начинът, по който тя е организирана. Повечето от търговците работят с голям брой комисионери и посредници, разпръснати в различни точки на османската държава и съседните й страни, като чрез системата от контакти помежду си те осигуряват канали, през които тече постоянен поток от стоки в едната или другата посока. Когато някоя от връзките, изграждащи търговската мрежа, бъде прекъсната поради някаква причина, се получава т. нар. “ефект на доминото”, при който и останалата част от мрежата спира да функционира, поне докато нарушеното звено не бъде възстановено или бъде намерена някакво алтернативно решение (например пренареждане на връзките или прегрупиране на отделни участници в мрежата). Така например през есента 1850 г. Рали хаджи Мавриди, който работи като комисионер с различни търговци във Влашко, възлага изпълнението на получените от тях поръчки на своя приятел Фотинов и намиращият се във Фоча Петрос[32]. Поради закъснение в работата на последните двама, а също и проблеми с транспортирането на стоките, Рали хаджи Мавриди е сериозно обезпокоен от възможността да загуби своята репутация и доверието на търговските си парньори.[33] Ненавременното изпълнение на приетите поръчки, дава повод на колегите му за подозрения относно неговата честност и лоялност. Някои от тях като Димитрис хаджи Панайотис и хаджи Йованчос Спасович открито показват своето разочарование и нежелание да работят с хора, които не спазват своите отговорности.[34] Поставен в такава безизходица Рали хаджи Мавриди възкликва: Горкият аз, ... въпреки че се мъча да доставя удоволствие на приятелите си, заради Вас [има предвид Фотинов] напротив, ще ги огорча ... и съм си загубил ума, защото, за мое съжаление, ще загубя приятелите си.[35] Разбира се, такива критични ситуации не липсват в живота на всеки търговец, чиято професия е свързана с много и различни рисковани начинания. С помощта и подкрепата на стари и верни приятели и колеги те се преодоляват.[36] Така Рали хаджи Мавриди, макар и с голямо закъснение, успява да получи своите стоки и да уреди задълженията си спрямо другите търговци като по този начин изчиства името си от всички подозрения и обвинения. Въпреки положителната развръзка, преживяното остава като урок за цариградския търговец, който занапред стриктно трябва да се придържа към поетите реципрочни задължения и отговорности, за да бъде успешен неговият бизнес, а търговските му връзки трайни и сигурни.

Дадените примери, макар и да се отнасят към втората четвърт на XIX в., представят една схема на търговски взаимоотношения, чиито корени могат да се търсят назад във времето. Нещо повече, те запазват в една или друга степен своята актуалност и днес, което превръща тяхното изучаване в обект на интерес както за историци, така и за социолози, антрополози и икономисти. Поведението на купувачи и продавачи, различните форми на организация и принципи на функциониране на изгражданите от тях мрежи, както и механизмите за регулиране на взаимоотношенията помежду им са част от проблемите, чието изясняване бележи нова и решителна крачка напред към реконструирането на един по-точен образ на младата балканска търговската буржоазия, изиграла водеща роля за икономическия, политическия и културен напредък на балканското общество през деветнадесетото столетие. Разбира се, това лидерство не би било възможно без преодоляването на един дълъг път, който невинаги е лек и води в правилната посока. Спазването обаче на някои основни принципи на взаимоотношевия и придържането към наложения професионален морал, в чиято основа стои доверието като комплекс от качества, бележи едновременно пътя към успеха и границите, в които той върви. Веднъж поел по този път, всеки търговец стриктно трябва да спазва утвърдената рамка на поведение, оправдавайки гласуваното му доверие чрез своята честност и искреност, коректност и лоялност, отговорност и всеотдайност в името на общите интереси. В този случай успехът му е гарантиран толкова дълго, колкото той съумее да се движи в утъпкания път без да прекрачва неговите граници.

 

 



[1] Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. Трето издание. Габеров. В. Търново, с. 126, 733. В конкретния случай ние ще използваме граница в нейното преносно значение като “предел, допустима норма”, а път в преносното му значение като “насоченост на дейността, на развитието, начин на действие”.

[2] Carruthers, B., S. Babb. Economy/Society. Markets, Meanings, and Social Structure. London, 2000, pp. 45-53.

[3] Разбира се, тук не трябва да пренебрегваме различните външни фактори, които оказват понякога решаващо влияние върху живота и професионалната реализация на даден човек. Тъй като те са непредвидими, ние ще разгледаме идеалния случай на благоприятна външна среда.

[4] Исказвам своята гореща благодарност към проф. Н. Данова, която още в процеса на подготовка на тома с гръцките писма от архива на К. Фотинов ми предостави за ползване част от тях, а по-късно получих от нея и книжното тяло с публикувания вариант на този изключително богат извор (Данова, Н. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 1. Гръцка кореспонденция. С., Гутенберг, 2004.), в който, убедена съм, всеки изследовател на XIX в. би открил ценна информация за изучаваните от него проблеми.

[5] Повече за личността на К. Г. Фотинов виж: Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994.

[6] Тези архиви се съхраняват в Главно управление на архивите и неговите местни подразделения, Български исторически архив при Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методи” и Научен архив при Българска академия на науките (Мутафов, К. Архивът на Хр. П. Тъпчилещов. – Българска мисъл, 1932, 2, 132-139; Панайотов, П. Архивният фонд Гюмюшгердан. – ИПр, 1956, 2, 115-116; Стоимиров. Х. Архивен фонд “Семейство Гешови” – ИДА, 6, 1962, 290-297; Ешкенази, Е. Хрониката на семейство Арие от Самоков. – ИИИ, 12, 1963, 193-213; Паскалева, В. Архивният фонд “Евлоги и Христо Георгиеви” в Архива на БАН за периода 1840-1878 г. – ИНА, 3, 1966, 57-75; Данова, Н. Архивът на Константин Фотинов като източник на данни за балканската история. – Балканистика, 2, 1987, 263-276.), а други са публикувани - Семеен архив на Хаджитошеви. Т. 1 (1751-1827). Съст. К. Възвъзова-Каратеодорова, З. Маркова, Е. Павлова-Харбова, В. Харизанов. С., 1984; Т. 2 (1827-1878). Съст. В. Тарашоева, К. Мирчева, В. Харизанов, Н. Дойнов. Враца, 2002; Данова, Н. Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 1. Гръцка кореспонденция. С., 2004.

[7] Тук ще изброим само няколко изследвания, за да покажем големия интерес, който предизвиква тази тема сред изследователите от няколко поколения: Кесяков, Х. Вълко и Стоян Чалъкови. Потекло, живот, дейност. Пловдив, 1935; Начов, Н. Христо П. Тъпчилещов. Живот и неговата обществена дейност. С., 1935; Гандев, Х. Една търговска къща от преди Освобождението. – Професионална мисъл, 1940, 2, 40-46; Коен, Д. Банкерската дейност на къща “Евлоги и Христо Георгиеви” в българските земи до Освобождението. – ИПр, 1975, 6, 63-74; Примов, Р. Търговско-банкерската къща “Братя Ив. Гешови” от Пловдив (1828-1878). – Известия на музеите в Южна България, 1981, 7, 125-134; Глушков, Х. Евлоги и Христо Георгиеви. Живот и дейност. С., 1982; Стефанова, М. Стопанската дейност на габровската търговска къща “Станчо Арнаудов и син” през 1860-61 г. – Годишник на музеите в Северна България (ГМСБ), 13, 1987, 95-105; Жейнов, И. Историята на търговската фирма “Братя Христаки Ганеви” от Русе (1835-1877) – ГМСБ, 16, 1990, 71-83; Русев, И. Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възраждането. Фабер, В. Търново, 1996; Davidova, E. Dossier commercial de la famille Tapcilestov – les trois fils Nicolas, Stoοan et Petko (1851-1895) – BHR, 1996, 3-4, 130-148.

[8] Данова, Н. Цит. съч., 724-757, писма № 351-369. Друг такъв пример ни дава сътрудничеството на Фотинов със семейство Диамандиеви. Синът Васил Диамандиев работи в Цариград и Плоещ като представител на фирмата на своя баща Диамандис Йоану, прибиваващ в Браила. Когато е в Дунавските княжества, В. Диамандиев осъществява контакт с Фотинов чрез последничеството на Рали хаджи Мавриди, К. Д. Рускович и К. Пупов, които работят в Цариград. – Пак там, с. 168, писмо № 70; 467, писмо № 220; 473, писмо № 222; 477, писмо № 223.

[9] Фотинов работи със семейство Тошкович също като комисионер. За извършената от него работа той получава комисионна, която според инструкциите, получени от Г. Тошкович следва да бъде прибавена към съответната полица, покриваща цената на стоката и разходите направени при нейното закупуване и транспортиране (да ми теглите [полицата], като прибавите полагащата Ви се сума за доставката на това предвиждане).  – Пак там, 726-727, писма № 352 и 353. Но освен като комисионер, Фотинов търгува и самостоятелно като изпраща в Одеса храни, които следва да се продават за негова сметка. В писмо на Г. Тошкович от 1 декември 1851 г. четем: В последното Ви писмо от 16 миналия месец намерих сметка за буретата и товарителницата за черните стафиди по Вашата сметка, които сте изпратили на баща ми да продаде за Ваша сметка. – Пак там, с. 739, писмо № 360; 752, писмо № 367.

[10] Пак там, с. 724, писмо № 351.

[11] Пак там, с. 726, писмо № 352; 729, писмо № 354.

[12] Пак там, 55-78, писма № 6-19; 604-618, писма № 292-298.

[13] През 1852 г., Фотинов не се поколебава да направи всичко възможно, за да защити своите лични интереси, както и тези на търговците, които представлява. От последните – братя Байкови, той получава 26 чувала кашкавал от Браила, които обаче пристигат в Смирна в лошо състояние (Стоката е изпратена от Киряк Байкович от Браила, а товарителницата, необходима, за да се получи тя от Фотинов, е изпратена на 22 юли 1852 г. от Антон Байкович, намиращ се по това време в Цариград. – Пак там, с. 63, писмо № 11). За да се вземе решение как да се постъпи с тази стока, Фотинов кани представители на бакалския еснаф в града да огледат стоката. Сред тях е и хаджи З. (Фотинов не е изписал пълното име на това лице, а е използувал само неговия инициал. – Пак там, с. 66-67, чернова на отговора на писмото на Антон Байкович (№13), написана от Фотинов на 1 август 1852 г.) – доверено лице на братя Байкович. Въпреки песимистичните прогнози на бакалите, Фотинов с помощта на хаджи З. успява да продаде 20 чувала със срок на плащане от 31 дни. След изтичане на определения срок за издължаване на сумата от 2750 пиастри, Фотинов все още не е получил никакви пари и това го кара да се обърне за съдействие към гръцкия консул в Смирна, тъй като купувачите Димитриос Петропулу и Янис Димитриу са гръцки поданици (Пак там, с. 77, чернова на писмо на Фотинов, адресирано до гръцкия консул в Смирна). По разпореждане на гръцкото консулство е определена комисия от търговци и бакали, които да разгледат случая и да произнесат своето мнение. В резултат от тяхната намеса е постигнато ново споразумение между продавача и купувачите (За неговите условия виж: Пак там, 636-637, чернова на декларацията от търговци на кашкавал и бакалите в Смирна). Последното обаче Фотинов обявява за невалидно, тъй като е подписано само от бакалите и подава контестация и искане до управляващия гръцкото консулство в Смирна за преразглеждане на случая от търговци и майстори, за което своевременно да бъде осведомен (Пак там, 124-125, чернова на писмо на Фотинов, адресирано до управляващия гръцкото консулство в Смирна).

[14] Рали хаджи Мавриди е не само търговски партньор на Фотинов, но и негов дългогодишен приятел, благодарение на чиято помощ се издава Фотиновото “Любословие” - първото българско списание. - Пак там, 259-518, писма  №119-236.

[15] Пак там, 516-518, писмо № 236. Освен писмото на Рали хаджи Мавриди на същият лист е запазена и чернова на отговора на Фотинов до него.

[16] Пак там, с. 188, писмо № 79.

[17] Пак там, с. 191, писмо № 81.

[18] Пак там, с. 194, писмо № 83.

[19] Данова, Н. Цит. съч., с. 163, чернова на отговора на К. Фотинов до А. Данкович, 29 август 1852 г., Смирна.

[20] По същия начин през 1854 г. Христофор Табакович осъществява своя първи делови контакт с Фотинов. В писмото му от 17/19 ноември 1854 г. се казва: От препоръката за Вас, която ми направиха някои приятели, имам дързостта да Ви съобщя ... – Пак там, с. 676, писмо № 333.

[21] Пак там, 84-85, писмо № 23 (Х. Тъпчилещов препоръчал Йоанис Петру, а Илия Бенчов препоръчва Георгиос с молба да бъде напътстван в работата, за която е изпратен в Смирна и Фотинов да прецени държанието му за по-бърза разпродажба на стоката.

[22] Виж примерния текст на писмо, който се дава по повод на искано сведение за една търговска къща: Спешя да ви отговоря на писмото от 6/т. м. и като ви посватувам ще ви направя няколко пригледвания за съюзето с онзи дом, за когото искате някакви известия. Защото от няколко время насам забелязва человек, че се затруднява да си изпълня длъжностите, от тук са заключава, че през просим от вас кредит иска да се отърве от заплетението си. Това помежду нас само! – В: Търговски писменик ..., 24-25.

[23] Данова, Н. Цит. съч., с.761, писмо № 371. На базата на съдържанието на писмото Н. Данова изказва предположение, че адресатът му навярно е Теодоракис Николау Цаца от Пловдив. Виж: Пак там, с. 762, бел. 2.

[24] Търговски писменик ..., с. 20, 23-24.

[25] Данова, Н. Цит. съч., с. 757, писмо № 369.

[26] Пак там, с. 729, писмо № 354.

[27] Пак там, с. 109, чернова на писмо на Фотинов до Кирякос във Вурла от 28 септември 1851 г.

[28] Пак там, 730-731, писмо № 355.

[29] Пак там, с. 747, писмо № 365.

[30] Пак там, 513-514, писмо № 234.

[31] Трябва Ваша честност, пише Рали хаджи Мавриди на Фотинов, да вземете сметководните му [на Петрос] книги и да отидеш във Фоча да провериш всичко, защото е грехота ние да се трудим, а друг да ни ощетява... Не искам от ръцете на Петрос дори и за обол стока. Една седмица по-късно той отново потвърждава с писмо до Фотинов категоричното си решение да преустанови своите контакти с Петрос: Както Ви писах, спрете да правите предвиждания, защото трудът ми отива на вятъра, когато отсрещният човек не е верен. - Пак там, 514-515, писма № 234-235.

[32] Колкото за моите поръчки, погрижете се да ми предвидите нещо добро и сухо и да ми го доставите колкото се може по-бързо, за да не купувам от други хора за приятелите си, пише Рали хаджи Мавриди на Фотинов като допълва: Също така с първия каик да ми изпратите и стипца, тъй като имам поръчки от Влахия и да не бъда принуден да купувам от другаде. – Пак там, с. 453, писмо № 216.

[33] Пак там, с. 473, писмо № 222; 480, писмо №224; 483, писмо № 225.

[34] Пак там, с. 473, писмо № 222.

[35] Пак там, с. 483, писмо № 225.

[36] От писмо на Рали хаджи Мавриди до Фотинов от 15 ноември 1850 г. научаваме за подкрепа, която г-н Йованов е оказал на Фотинов в критичния момент. По всяка вероятност това е станало по нареждане на Мавриди, за което и последният му благодари, благославяйки Да са живи и здрави старите приятели. – Пак там, с. 492, писмо № 228.