Българско общество за проучване на ХVІІІ век

Научна конференция Пари, думи, памет (3-4 април 2003 г.)

en Francais

Надя Данова

Ах прокляти пари!!!
Или жизнеописанието на “Мирозрение” в цифри

 

На 25 февруари 1849 г. Неофит Рилски се обръща към учителя Христо Димитров в Дупница с дълго писмо, в което споделя плановете си и между другото възкликва: “Ах прокляти пари!!! Сичкото от них зависи! Егер кешиш, егер дервиш, парайлен битер хер шиш”1 - т. е. “било поп, било дервиш, накрая всичко иска пари”. Този вопъл все пак завършва оптимистично - “всякий камен ще повдигнеме, негли и них преобрятеме”. Думите на Неофит Рилски представляват сбит наратив за живота на първите български списания. Ще се опитам да разкажа в цифри биографията на списание “Мирозрение”, издавано през 1850-1851 г. във Виена от Иван Добровски (1812-1896).

За щастие до нас е достигнало тефтерчето на Добровски, в което той си записва изплатени от него суми за жилище, облекло, книги, пощенски разноски, както и парични вземания и давания през време на престоя си във Виена.2 На 19 юли 1849 г. в него е записано: “Днес пристигнах във Виена в хотела “При Черния орел”. Според историците на град Виена става дума за една от най-старите страноприемници в града, обичана от виенчани и като гостилница. Намирал се е във Втори район на Виена, Леополдщад, на Таборщрасе Nо 17 и той е съществувал до края на XIX в.3 Гръцката историчка, изследователка на историята на гръцката община във Виена Василики Синдарени бе любезна да ми предостави информацията, че на тази улица с много магазини, намираща се в гъсто населена част на града, са живеели по онова време повечето отседнали в австрийската столица гърци. Пак въз основа на данните, които ми предостави гръцката колега става възможно и предположението, че Добровски се е хранил в гостилницата към хотела, което обяснява факта, че в неговото тефтерче, липсват данни за разноски за храна.

При пристигането си във Виена Добровски е на 37 години. Имаме всички основания да твърдим, че пристигайки във Виена той е бил облечен с европейски дрехи. Според неговия собствен разказ още през 30-те години докато работи като писар в Одеса при търговеца Парашкева Николау, той вече се облича a la franga4. Според кореспонденцията му от 1857 г. през време на учителстването му в Котел той е облечен със сюртук, панталони и жилетка.5 По сметките в тефтерчето му можем да съдим, че още с пристигането си във Виена си е закупил черно-бяла-синьо-червена кърпа, чадър и две лули. Сведенията, с които разполагаме за външния вид на другите двама български учители и журналисти от това време - Константин Фотинов и Иван Богоров6, дават основание да се твърди, че представителите на българската интелигенция, за които обличането с европейски дрехи е символична стъпка по посока на желаната от тях модернизация, са се обличали а ла франга.

Пред нас естествено възниква въпросът: с какви парични средства пристига Добровски в австрийската столица? Според Иван Богоров (1818-1892), той отива да учи в Лайпциг с парите, които спечелва от изданието на своята граматика и от учителстването си.7 Същото бихме могли да предположим и за Добровски, който преди пристигането си във Виена работи като учител на о. Самос в продължение на три години. Обстоятелството, че отсяда в сравнително добър хотел, дава основание да се мисли, че събраната сума не е била малка. Същевременно, както ще видим по-долу, намеренията на Добровски да издава списание зависят изцяло от добрата воля на българския търговец във Виена Антон Киряков Цанков, което дава основание да предположим, че Добровски едва ли е разполагал с големи финансови възможности.

На 31 юли Добровски си записва в тефтерчето: “Платих за хотела за 12 дни до днес по 24 сребърни кройцера 4.48 фиорина и за пране на дрехите 2.57.” На първи август се премества в по-евтин хотел на Хафнер гасе Nо 460 и предплаща за един месец значително по-малката сума от 7 фиорина. Той остава в същия хотел и през следващия месец, за който също заплаща 7 фиорина. По това същото време, ако съдим по писмата от Виена, публикувани в диплографията на Караминкови през 1849 г. съотношението между гроша и фиорина е почти едно към десет.8 Или с други думи за първият си хотел Добровски е платил за 12 дни около 44 гроша, а за втория за един месец - 70 гроша.

На 6 август 1849 г. Добровски отпечатва във Виена обявление за издаване на “Мирозрение”. Текстът на обявлението е отпечатан от двете страни на два листа хартия с размери 20.7 х 26.4 см9. За съжаление не разполагаме с данни за броя на отпечатаните обявления. От данните на тефтерчето на Добровски стигаме до приблизителната цифра от около 76 бр. Така според тефтерчето Добровски до Пловдив са изпратени 2 обявления, до Цариград - 30, до Букурещ - 30, е още 5 за Търново и пр.10 Тъй като нямаме точни данни какво е струвало отпечатването на това обявлението ще си помогнем със сведения от архива на печатницата на арменския Орден на мехитаристите, в която Добровски печати списанието си. Данните са свързани с издателската дейност на Вук Караджич от същото това време, който също печата трудовете си в печатницата на арменците-мехитаристи. За отпечатването на обявлението на Вук за “Поговорките” през 1849 г. сметката е 9 фиорина или 90 гроша.11 Според Голуб Добрашинович, издателят на сръбските обявления за издания през XVIII-XIX век, обявлението на Вук има размери 22.9 х 28 см и се състои от 2 стр.12, т. е. приблизително с размерите на обявлението на Добровски за “Мирозрение”. Разбира се в случая е от значение и тиражът на обявлението. За това обявление на Вук не разполагаме с данни за тиража, а знаем единствено, че “Поговорките” излизат в 1 500 екземпляра. През 1844 г. Вук отпечатва обявление за Сръбските народни песни в 2000 екземпляра, за което заплаща на мехитаристите 4 ф. и 50 кр. или около 40 гроша.13

По същото това време от “Цариградски вестник” научаваме, че отпечатването на обявления в Цариград върви така: “Обикновените средни обявления от 150 до 200 парчета печатят ся за гроша 150, а парите им напред се броят, ако книгата ми печатаме, тия пари назад ся връщат. Подписката се приема в типографията на вестника в Балкапан хан.”14 Разбира се, тези цифри са ориентировъчни, тъй като не разполагаме с данни нито за точния размер на тези обявления, нито за хартията, на която са отпечатан, но няма съмнение, че условието да се връщат парите за отпечатването на обявлението, в случай че авторът използва същата печатница, е несъмнено изгодно. Усилията ни да установим какво е трябвало да се заплаща по това време за нощуване в Цариград се оказаха напразни, но по всяка вероятност е било по-евтино от използваните от Добровски хотели във Виена. Ще припомним, че докато издава “Цариградски вестник” Иван Богоров живее в Балкапан хан, където се помещава и печатницата на вестника и който е играел ролята на средище за българските занаятчии и търговци в Цариград,

В обявлението си за издаване на “Мирозрение” Добровски съобщава: “Ще са издава обявляемото списание помесячно на два печатни листа. Ценатъ му ще е за въ[в] Виена ф[иорини] 4, по австрийски места други - ф[иорини] 4 1/2, по Влашко - ф[иорини] 5, за отвъд Дунав - г[роша] 50 цариградски за в година. Заплащанието ще бива, по приемванието на первият брой и за всеки три месяца напред. Ще са започени токо като са напишат доста спомоществователи само за иждивението на печатанието му. Ще стане по пространно, и можи би ще фани и по часто да са издава, кога са умножат спомоществователите”. Тези цифри се повтарят и в “Условия за споможеството”, отпечатвани във всеки брой на “Мирозрение”. Така цената, предвидена за Цариград, се равнява на цената, предвидена за Влашко - 5 фиорина или 50 гроша, която е с един фиорин или 10 гроша по-висока от цената за Виена, включвайки вероятно разноските по превозването на готовата продукция до читателите. Т. е. при намерението списанието да излиза годишно в 12 броя цената на една книжка за Балканите е равна на около 4.17 гроша и 0.33 фиорина за Виена.

За да си представим какво са за онова време тези пари, ще приведем някои цени на стоки: по същото време според “Цариградски вестник” една ока влашки червиш струва 7.30 гр., една ока дървено масло - 5.10 гр., маслини - 2 гр., кашкавал - 4.10 гр., сирене - 2.20 гр., краве масло 10-11 гр., синило - 72 гр., кантар черни маслини - 68 гр., захар дребна “оландска” - 190 гр., “англичанска” - 200, глава “французска” захар - 230, глава “англичанска” захар - 290, кафе сто оки - 830 гр., галон английски ром 9.10 гр., американски ром 8. 30 гр., мастило в шишета - 3.10 гр., сухо мастило - 30 гр., едно кило пшеница - 20 гр.15 С други думи абонаментът за една година на “Мирозрение” от 50 гроша е бил равностоен приблизително на 10 оки дървено масло, 25 оки маслини, 12 1/2 оки кашкавал, 25 оки сирене, 5 оки масло, 6 оки кафе и н. т. Или един брой на “Мирозрение” е струвал горе-долу колкото една ока кашкавал или две оки сирене или половин ока краве масло. По това време заплатата на един учител в България е между 4 000 и 6 000 гроша годишно. Приблизително през този период месечната заплата на каймакамина на Сливен била 2 500 гроша, на счетоводителя - 500 гроша, на пощенския чиновник - 150 гроша. Земеделците в Ломско получават от 200 до 2 000 гроша, но преобладавашият им доход бил около 400 гр., а при занаятчиите преобладаващият доход бил от 400 до 1 500 гроша годишно. Седемнадесет от 32-та търговци печелили от 800 до 1 500 гроша, но се появяват и търговци с доход 3 000-4 000 гроша16. Колкото и тези цифри да са относителни, тъй като те не показват реалните доходи на българите поради неотчитането на приходите от допълнителните източници, все пак бихме могли да твърдим, че исканият от Добровски абонамент от 50 гроша годишно за “Мирозрение” е бил, може би, по кесията на учителите, търговците и някои от земеделците и занаятчиите.

По това време годишният абонамент за “Цариградски вестник”, който се издава веднъж седмично е 100 гр. за Цариград и “за по вън” - 130 гр.17 Ще припомня, че вестникът излиза всяка събота, със страници в размер 27 х 39.5 см., в 3 коли, 1 бр. 4 стр.

В обявлението си Добровски обещава: “Ще са започени токо като са напишат доста спомоществователи само за иждивението на печатанието му”. Ако се запитаме какво е струвало на Добровски отпечатването на списанието, т. е. каква е била костуемата цена на “Мирозрение”, ще се опитаме да си помогнем с цифрите, които ни е дал самият той. Ако изходим от цената на абонамента за една година за Виена - 4 фиорина, то би могло да се предположи, че цената на една книжка е била 0.33 ф. В такъв случай целият тираж на книжка първа е струвал 330 ф., тъй като се знае, че тиражът е 1 000. В своите спомени Добровски разказва, че той започва печатането на “Мирозрение”, преди още да е събрал необходимите средства от спомоществования благодарение на заема от 300 фиорина, отпуснат му от Антон Цанков18, заем, който се доближава до сумата, която получихме по-горе. За тази готовност за подкрепа на списанието Добровски помества в самото списание съобщението, че не е събрал достатъчно спомоществователи за “Мирозрение”, “Но съ е намерил тука един единородни, ривносттъ и народолубието на когото е стигнало и до дело, и тъй можи да съ започени това издание. Тос достопофален соотечественник е тукашен един търговец родом Българин из Свищов: господин Антон Кириаков млад търговец с безпрестанното си трудолюбие с умнатъ си и почетна скътност (икономиа) достигнал е и челяд да гледа, и на народополезни намерениа таквис попечениа и пожертвованиа според состоянието си великодушно да принося”19. Според тефтерчето на Добровски през месеците август-октомври 1849 г. той е получил в заем от различни лица във Виена още 165 ф. Това съвпадение в сумите ни кара да приемем, че в случая продажната цена на “Мирозрение” е съвпадала с костуемата, т. е. в случая едва ли се е мислело за печалба.

Ако се опитаме да сравним обаче тези цифри за отпечатването на “Мирозрение” със сведенията, свързани с издателската дейност на Вук Караджич за отпечатването на 1 кола в мехитаристката печатница, получаваме огромни разлики в изплатените суми. Вук е трябвало да плаща през 1841 г. на кола 24 фиорина и 48 кройцера, от които за набор и печат 9 ф. 48 кройцера или и за хартия върху 1512 екземпляра - 13 ф. Тази цена към 1850 г. достига на кола с размер четвъртина до 25 ф. и 30 кр. и 32 ф. или 250-320 гроша при тиражи от 1 500 - 2 000 екземпляра.20 Ако приемем, че Добровски е плащал на арменците-мехитаристи по същите тарифи, това означава, че отпечатването на първата книжка на “Мирозрение” е трябвало да струва 60 000 форинта или 600 000 гроша за целия тираж от 1000 броя, тъй като книжката се състои от две коли. Чрез обявения абонамент от 50 гроша, и то в случай че спомоществователите са изплатили коректно абонамента си, е било възможно да се възстановят на практика само 50 000 гроша от тях. С други думи едва ли можем да мислим, че споменатите тарифи, свързани с изданията на Вук, са били в сила и за Добровски.

Според Добровски “Мирозрение” излизало в 1 000 екземпляра. Впрочем тази цифра си потвърждава до известна степен от данните в тефтерчето. От него личи, че по търговеца от София Георги Михайлов са изпратени 100 броя - 50 от бр. 4 и 50 от бр. 5. Пак по него за Пловдив са изпратени 100 екземпляра от брой 5. На Петър Стоянович са предадени за Търново 100 екземпляра от бр. 5. На Евстати Сакеларий са дадени петдесет отпечатъци от 5 брой и по един отпечатък от 1 до 4.21 В изброените случаи не са отбелязани суми за транспортирането на списанието. По всяка вероятност тези търговци, които са търгували във Виена, са пренасяли списанието заедно със своята стока, без да искат специално заплащане. Впрочем на добрата воля и жертвоготовност на българските търговци в Свищов, Русе, София и пр. Добровски разчита и като настоятели на списанието. В тефтерчето на Добровски се споменава и сандъче с марка AEG, съдържащо 643 екземпляра, за което са платени 44 ф. Друга известна ни цифра, свързана със биографията на “Мирозрение”, е сумата от 1 500-2 000 гроша, получена във Виена от букурещкия настоятел на списанието д-р Георги Атанасович. На него според разказа на Добровски бил “оставил един сандък с “Мирозрение”.22 Сумата фактически отговаря на 40 абонамента за списанието. В тефтерчето не е отразен броят на екземплярите, предназначени за такива центрове като Цариград, Сливен, Свищов, Браила или Одеса.

Ако се опитаме да сумираме броя на имената на спомоществователите, отбелязани на края на първите четири броя на списанието, получаваме цифрата 244, която покрива едва 1/5 общия тираж от 1 000 броя. Заслужава да се подчертае, че сред спомоществователите преобладава решително броят на българските търговци, следвани от представителите на българското учителство и духовенството. Към нея би трябвало да прибавим и цифрите от някои допълнителни източници, като например кореспонденцията на К. Фотинов. Ето какво разказва търговецът Рали хаджи Мавриди в писмото си до Фотинов, писано в Цариград на 9 декември 1850: “На 7 този месец бяхме у господата Тъпчилещови да направим визита на Николакис. Бяха Моровенов, Гешоглу, и други познати приятели. Случи се да дойде и господин А. Екзархос на посещение на господин Николакис. С него беше и неговият човек и раздаде на приятелите от списанието “Мирозрение”, което се издава сега във Виена. Всички се записаха за спомоществователи и аз записах един екземпляр за моя сметка. Господин Александър и другите приятели казаха да взема един екземпляр за Ваша сметка. Колкото и да се мъчих да избегна това, не беше възможно. И така, взех два броя от септември и октомври за Ваша сметка и Ви записах спомоществовател за една година за едно тяло. Ето, впрочем, днес ги изпращам с парахода и се погрижете да ги получите заедно с вестника.”23 Разказът на Мавриди до голяма степен ни помага да си представим как е ставало разпространението на “Мирозрение”. Дори Рали Мавриди, който само до преди четири години е бил настоятел на Фотиновото “Любословие” и за когото са били навярно съвсем пресни всички неволи около издаването и разпространението на “Любословие”, не показва особена готовност за съдействие към настоятеля на “Мирозрение” за Цариград Александър Екзарх.

Общото впечатление е, че “Мирозрение” се е издавало в един висок тираж, който е отговарял по-скоро на добрите намерения на издателя си, отколкото да е бил съобразен с реалностите. Така за София са били предназначени по петдесет екземпляра от 4 и 5 брой, след като спомоществователи на списанието са записани всичко 5 души. Към Търново са били насочени 100 броя, след като според списъците на спомоществователите те са всичко 13. За Пловдив са били насочени също 100 броя, а разполагаме само с името на един спомоществовател в този град. Може би ще бъдем близко до действителността, ако кажем, че това списание се издавало в един пожелателен тираж и в никакъв случай в брой, който да е отговарял на броя на реалните читатели и от който се е очаквало да бъдат възстановени разноските по печатането и още по-малко да се постигне някаква печалба. Дори и да допуснем, че на Добровски печатането е излизало по-евтино отколкото на Вук, цените които е трябвало да се заплатят, са били големи и очевидно без жертвоготовността на комисионера Антон Цанков “Мирозрение” е нямало да види бял свят. И наистина животът на “Мирозрение” приключва в момента, в който братът на Антон Цанков Драган пристига във Виена и поисква да стане съредактор на списанието, а Добровски не се съгласява. Тогава Драган посъветвал брат си да не дава помощ за списанието и да не го разпространява и това означавало изгасването на това второ българско списание.

Впрочем подобна е и биографията на Фотиновото “Любословие”, излизало от печат през 1844-1846 г. в Смирна. То излиза в дванадесет броя годишно, всеки от двадесет страници - две коли с размер 21 х 28 см., т. е. приблизително в размерите на “Мирозрение”. Годишният абонамент за 12 книжки на “Любословие” е за Цариград 24 гроша, т. е. на половината на “Мирозрение”. Самият Фотинов живее в по-голямата част от пребиваването си в Смирна в Славянския метох, което му е спестявало разходите за скъп хотел. Според данните, с които разполагаме за “Любословие”, то излиза изцяло благодарение на финансовата подкрепа на шуменския търговец Рали Мавриди, който поема и пощенските разноски. По кореспонденцията на Фотинов с него може да се съди, че всеки месец Рали Мавриди му привежда 30 талера колоната или по 750 гроша, с които Фотинов предплаща на смирненския печатар Антониос Дамянос.24 До края на излизането на “Любословие” Рали Мавриди дава общо 360 двестълпника или 9 000 гроша. Част от тази сума Мавриди си възстановява след разпращането на списанието, но според крайните изчисления, съобщени в последния брой на “Любословие”, “в това настояние благодушно пожертвовал е най-малку повече от двесте двастолпници” или 5 000 гроша. Според кореспонденцията на Фотинов с Мавриди излиза, че Рали Мавриди губи годишно по 1 000 гроша около издаването и разпространените на списанието, които той поема изцяло. Цялата кореспонденция между Рали и Фотинов е изпълнена с оплаквания от страна на Рали за некоректността на абонатите на “Любословие”, които не желаят да си плащат. В момента, в който в писмата на Мавриди се появява името на Калиопи, с която той се задомява, Рали Мавриди спира помощта си за “Любословие” и списанието приключва живота си.

Пак от кореспонденцията на Фотинов научаваме, че през 1844 В. Априлов предлага на Фотинов да издава “Любословие” в Одеса с аргумента, че там разходите за препитание са различни: учещите се младежи плащат месечно от 20 до 50 рубли с жилище и пране. Печатът заедно с хартията - 40-50 р. за печатарската кола.25 По това време една рубла е равна на около 19 гроша, т. е. разноските за жилище и пране са били около гр. 570 гроша и тези за отпечатване на една кола - 855 гроша.

Разполагаме и с данни за заплащаните от Иван Богоров пари за отпeчатването на “Български орел” през 1846-1847 г. в Лайпциг. В архива на печатницата Breitkopf и Hoertel е запазена информацията, че за набор и печат за една кола за 500 екземпляра са платени 16 имперски талера26или около 400 гроша. Вестникът бил издаван със средствата на Богоров, който успява да издаде само три броя и се отказва поради липса на пари.27 Горчивият опит на Богоров от сблъсъка с паричните проблеми намира израз в думите му: “Не може да се прави къща, без да имаме тесла, сиреч вестник, без да имаме пари.”28

Заслужава да се спомене и информацията, получена от кореспонденцията на Александър Екзарх с шуменския учител Христо Златев Михайлов от 1852 г. В свое писмо във връзка с отпечатването на Светото писание Александър Екзарх съобщава цената от 13 пари за печатане на един “лист”, т. е. една кола.29 Едно от обясненията за тази изключително ниска цена би могло да бъде фактът, че става дума за църковна книга, издавана във висок тираж, пласментът на който, както свидетелства историята на книгата в общоевропейски мащаб, е бил гарантиран.30 Би могло да се търси обяснение за тази твърде ниска тарифа за печатане и във възможността изданието да е било субсидирано от някаква институция или лице.

В заключение си позволявам да настоявам, че както и да сумираме имената на известните ни спомоществователи на “Мирозрение” и “Любословие”, ние не бихме могли да получим брой, осигуряващ възстановяването на вложената сума пари, която да гарантира поддържането на тези издания. Т. е. позволявам си да твърдя, че е било нужно някой родолюбец да поеме риска и жертва голяма сума за изданието, за да може то да бъде осъществено. В разглежданите случаи изобщо не може да се говори за печалба на издателя, т. е. не може да се гледа на дейността на първите ни журналисти като на доходен бизнес. В споменатото обявление на Вук Караджич от 1849 г. за издаването на “Поговорки” присъства следната мисъл: “У нас още няма истинска търговия с книгата”31, която до голяма степен е валидна и за българските условия. Както констатират историците на книгата в европейския ареал, книгопечатането още от своята поява функционира като една индустрия, управлявана от законите, направляващи и останалите видове производства, а книгата е стока, която хората произвеждат преди всичко, за да изкарват своята прехрана. Самият пазар на книгата се управлява от правилата на останалите видове пазар.32 Изнесените данни за “Мирозрение” свидетелстват, че неговият създател очевидно не се е съобразявал със законите на книжния пазар, което е означавало и края на живота на списанието. Мнението за ролята на спомоществованието като основен фактор за реализацията на българските възрожденски издания очевидно не е валидно за първите периодични издания. Изковаването на този мит би могло да се обясни със стремежа да бъде култивирано чувството за гражданска солидарност, сочейки несъществуващи примери за такава солидарност в изминали времена.

Изнесените тук данни, макар и откъслечни, свидетелстват за различията в разноските за печатане в отделните центрове, използвани от българите по това време. Те до известна степен биха ни помогнали да си обясним географията на издателската дейност на българите през тези решаващи десетилетия. Прави впечатление, че несъмнено по-изгодно е печатането в Цариград, където обаче то се осъществявало под надзора на тройна цензура, упражнявана от страна на Високата порта, Цариградската патриаршия и Църковната комисия.33 С други думи изнесените данни дават материали за разсъждения относно ролята на “проклятите” пари като пречка за евентуалните прояви на радикализъм и свободомислие от страна на печатащите по онова време българи.

Историкът на книгата Робърт Дарнтън обобщава наблюденията си върху развитието на книгопечатането в световен мащаб със заключението, че поради различията в условията на различните места и в различните времена “би било празна работа да се очаква биографията на всяка книга да потвърждава един и същ модел. Но като цяло печатните книги преминават през еднакъв жизнен цикъл. Той би могъл да бъде описан като комуникационна верига, която тръгва от автора към издателя (ако книжарят не поеме тази роля), печатаря, превозвача, книжаря и читателя”34. Въпреки усилията ни, състоянието на изворовата база за първата половина на Българския XIX век не ни позволява да документираме достатъчно отделните звена от тази верига, тъй като не разполагаме с никакви договори между Добровски и мехитаристите или Добровски и пренасящите и пласиращите списанието лица. Може би с най-много неизвестни за нас остава четенето на “Мирозрение”. И все пак изнесените данни ни дават основание да се присъединим към твърдението на Дарнтън, че “книжовнияг бизнес, като другите търговски дейности през Ренесанса и началото на модерната епоха, е бил най-вече игра на доверие, но още не знаем как е била играна”35. Биографията на “Мирозрение” свидетелства как всеки един етап от живота на списанието се влияе от специфичните за развитието на българското общество в средата на XIX век социални, икономически, политически и интелектуални условия, поради които неговият издател не може да се еманципира от патронажа на заможния меценат-търговец, за да успее да продължи живота на изданието като носеща печалба стока.

 


1 Шишманов, И. Нови студии из областта на Българското възраждане: В. И. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели. - Сб. БАН, клон ист.-фил., кн. XXI, 1916,. с. 292; Радкова, Р. Възрожденецът Христо Димитров Дупничанин. С., 1997, с. 64.

2 Тефтерчето е съхранявано днес в архива на книговезеца Павел Стрезов в Пловдивската народна библиотека “Иван Вазов” - Български исторически архив (По-долу: НБИВ - БИА), ф. 15, а. е. 1.

3 Czeike, F. Historisches Lexikon Wien in 5 Baenden. Band 1, Wien, 1992, S. 18.

4 Шишманов, Ив. Иван Добровски (По лични спомени и съобщения). - В: Избрани съчинения. Българско възраждане. Под редакцията на Георги Димов. Т. 1, С., 1965, с. 308.

5 НБИВ-БИА, ф. 6, а. е. 16, л. 1. Писмо от Николаки Панайотов до Иван Добровски в Котел, Сливен, 16 август 1857.

6 Шишманов, Ив. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. - СбНУНК, 11, 1894, 671-672. Богоров, И. И се започна с “Български орел”. С., 1983, с. 399. По въпроса за модернизациионните процеси през тази епоха вж. сборника Модерността вчера и днес. Съставители Рая Заимова и Николай Аретов. С., 2003.

7 Богоров, И. И се започна с “Български орел”. С., 1983, с. 385.

8 Диплография или как ся държят търговски книги от Стояна и Христа Д. Караминкови. Цариград, 1850, (Фототипно издание, София, 2000) 153, 155-156.

9 Данова, Н., Л. Драголова, М. Лачев, Р. Радкова. Обявления за български възрожденски издания. С., 1999, с. 249.

10 ПБИВ- БИА, ф. 15, а. е. 1, л. 6 а.

11 Вукова преписка, Т. 4, Београд, 1909, с. 48.

12 Обявления, избор огласа на книге и листове 1791-1871. Избор, предговор, библиография Голуб Добрашинович. Београд, 1974, 149 (75), 194.

13 Вукова преписка, Т. 4, с. 44, 45.

14 Цариградски вестник, бр. 59, 1 септември 1851.

15 Цариградски вестник, бр. 1 от 18 септември 1850, бр. 3, от 30 септември 1850.

16 Гаврилова, Р. Колелото на живота. С., 1999, с. 235.

17 Цариградски вестник бр. 1, 15 септември 1850.

18 Научен архив на Българска академия на науките (По-долу НА БАН), ф. 11 К, оп. 1, а. е. 305, л. 3 а.

19 Мирозрение, бр. 1, сл. 1, септ. 1850, с. 17.

20 Вукова преписка, Т. 4, Београд, 1909, 39-40, 46-49.

21 ПБИВ-БИА, ф. 15, а. е. 1, л. 8 а.

22 НА БАН, ф. 11 К, оп. 1, а. е. 305, л. 2а.

23 НА БАН, ф. 13 К, оп. 1, а. e. 92, л. 161-162.

24 Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С. 1994, 136-140.

25 НА БАН, ф. 13 К, оп. 1, а. е. 97, л. 3-4. Писмо от Гавриил Моравенов до Константин Фотинов в Смирна, Цариград, 7 март 1844.

26 Йорданов, В. Лайпциг и българите. С., 1938, с. 42.

27 Боршуков, Г. История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. С., 1976. с. 61.

28 Пак там, с. 72.

29 Народна библиотека “Кв. св. Кирил и Методий” - Български исторически архив, ф. II А 4149. Писмо на Александър Екзарх до Христо Златев Михайлов в Шумен. Цариград, 18 февруари 1852. Благодаря на колегата проф. д. и. н. Румяна Радкова, която любезно ми предостави тази информация.

30 Febvre, L., H.-J. Martin. L’apparition du livre. Paris, 1971, p. 173.

31 Обявльениjа..., с. 150 (75).

32 Febvre, L., H.- J. Martin. Op. cit., p. 165.

33 Данова, Н. Книгата и движението на идеите на Балканите през ХVIII-ХIХ век. Наблюдения върху някои налагани ограничения. - Литературна мисъл, 1995-1996, 3, 85-99.

34 Дарнтън, Р. Какво е историята на книгите?. - В: История на книгата. Книгата в историята. Съставители Ани Гергова и Красимира Даскалова. С., 2001. с. 44. Цитираният труд представлява превод на част от забележителната книгата на американския учен Darnton, R. The Kiss of Lamourette. London, 1990, 107-135.

35 Дарнтън, Р. Цит. съч., с. 59.

 

ДружествотоКонференция

горе