Българско общество за проучване на ХVІІІ век

Научна конференция Пари, думи, памет (3-4 април 2003 г.)

 

Николай Чернокожев

Лицата на парите

 

Времето е пари. Това твърдение - с цялата му спорност - днес е сякаш неоспоримо.

Мен обаче ще ме интересува една пролука в тази свързаност и взаимопроникнатост на времето и парите или по-точно едно наслагване на времето върху парите.

Защото времето и парите не са обвързани само с правене - пари се правят във времето, макар че време не се прави с пари (или ако това все пак е възможно, „правенето“ е пределно опосредствано). Между правенето на пари във времето и неправенето на време с пари има наличен някакъв ценностен зев (дори разлом), който не може да бъде запълнен. Между времето и парите не съществува права и обратна зависимост. Затова и редица мъдрости (включително и български) настояват, че пари се губят и печелят, докато времето само изтича, то единствено се губи. Разбира се всеки знае, че на мястото на думата време, особено когато става дума за загуби, може да стоят понятия като здраве, младост, живот и т. н. Иначе казано „време“-то търпи да бъде замествано само от екзистенциално важни и от тази гледна точка, равностойни нему категории, които описват и осмислят човешкото битие.

Отношенията между времето и парите се разгръщат в различни измерения, едно от които ще бъде обект на вниманието на този текст, защото по парите (монети и банкноти) полепват фигури на времето и дори когато тези фигури не са човешки лица (в случая се абстрахирам от юбилейните монети) те експлицират времевост.1

Оформянето на седемте на брой евробанкноти например е проникнато именно от желанието да се разгърне, да се разположи по малката банкнотна площ сътвореното от човека във времето. Самите евробанкноти са лишени - за разлика от монетите - от национална страна. Фигурите на тях „символизират архитектурното наследство на Европа“, но не възпроизвеждат конкретни архитектурни паметници от отделни страни. На предната страна на евробанкнотите има прозорци и портали, които трябва да символизират отвореността и сътрудничеството в ЕС, а на обратната страна - мостове от различни епохи, като символи на свързването между народите в Европа, както и на Европа с останалия свят. Съзнателно е търсена тяхната емблематичност, но не представителност в смисъла на необремененост с конкретни национални символни натрупвания.

И ако някой тук се подразни от многократното повтаряне на думата „символ“ и нейните производни, то искам да подчертая, че за това са виновни бюрократите от Брюксел, чийто текст предложих току-що. И за да завърша с тях, последен цитат: „Окончателните проекти са предложени и утвърдени на заседание на Европейския Съвет през декември 1996 г. в Дъблин“.

Евробанкнотите несъмнено търсят баланс между националната (свръх)чувствителност и европейската идентифицируемост - по тях има културноисторически континуитет, но няма лица, отсъстват персоните, разглеждани като маски на отделни национални и националноидеологически глорификационни стратегии.

И ако строителите, дори архитектите, невинаги са известни и биват помнени (дори и днес), то строежите са онази спойка между хората, която се оказва важна за оцелостяването на различните човешки светове. Затова в своята безликост големите градежи са всмукали в себе си време и хора, станали са паметници.

Самото заглавие на настоящите разсъждения - „Лицата на парите“ - може да бъде прочетено както буквално, така и метафорично защото на парите (монети или банкноти) по традиция има лица или поне разпознаваеми силуети, профили и т. н., а и в професионалния език на историците, нумизматите и др. се говори за монети „от времето на...“, което в повечето случаи означава, че на монетата е ликът на съответния владетел.

Когато има владетел и ясно, утвърдено название на валутата нещата са лесни в тяхната континуална проследимост - постъпателно (с навлизането в новото време) името на държавата започва да измества името на владетеля, фигурализиран на монетата, за да се наложат названия с прилагателни - схема, която работи и до ден днешен при различните „лири“ или „долари“.

Когато обаче обществото е преминало отвъд монархията идват и въпросите, свързани с лицата, които са достойни да бъдат върху монети и банкноти. Подборът е несъмнено значещ и утвърждаването на едни или други личности е манифестиране на определен възглед, на концептуална основа за национални ценности и стойности. Така монетите и банкнотите, освен че са материлна ценност, са натоварени с мисията да носят и друг ценностен товар.

Но дали попадането на банкнота е гаранция за помнене? Парите носят на себе си лица, които именно защото са тиражирани се обезличават, т. е. лицата на парите не са помнени, защото са станали част от всекидневието, защото потъват в оборота и (почти) никой не обръща внимание на лицето, на образа, защото е важна цифрата, която се помни, а с вижданите всекидневно лица се свиква. И в този смисъл ако изборът на дадено лице за банкнота е по някакъв начин идеологически, ценностно мотивиран, то този избор е сам по себе си изключително коварен, доколкото лицето бива унищожавано именно в тиражираността; бива погребано в разслояването и разлагането.

Самите пари са лица на икономика, култура и са (били) национален идентификатор и дори национална и икономическа спойка. Известно е, че наличието на единна валута е белег и гарант за постигната и отстоявана цялост. Такъв е смисълът на налагането на единна валута, защото тя почти винаги бива налагана. И франкът и марката (въведена след Френско-пруската война, след осъщественото от Бисмарк „обединение отгоре“) трябва да изчистят националния икономически живот от валутната множественост, т. е. трябва да го стабилизират. Отделен е въпросът за избора на название на националната валута - през 14 в. думата „франк“ означава „благороден“, докато през 19 век думата „марка“ е просто мерна единица.

И понеже следдесетоноемврийските години дадоха на всички нас много банкноти, с различни лица по тях, ще се опитам да интерпретирам различните основания едно или друго лице да бъде избрано (предпочетено). Тук естествено ще се огранича с последните две парични поредици - преди и след деноминацията.

Но преди това малко история или за лицата на марката, защото следвоенна Германия е в ситуация до известна степен схождаща се с българската поне в един сектор - трябва да има очистване от миналото. В Германия тогава това очистване разбира се тече в много посоки - денацификация, въвеждане (на и след Нюрнбергския процес) в световната юридическа практика на липсата на давност за престъпления срещу човечеството, забрана да се забравя случилото се по времето на националсоциализма и т. н. В този смисъл и валутата е обект на ново моделиране.

Ще си позволя да щрихирам само следвоенния път на марката, макар че и всичко, което се случва с нея от въвеждането й до ден днешен, да е достатъчно любопитно само по себе си.

Какти вече споменах думата марка (die Mark) още от средновековието е единица мярка за благородни метали; от 1542 г. кьолнската марка е валидна за немскоезичните земи като тежест на монетите - 234 грама. Марка (Mark) е било названието на сребърна монета, сечена в някои северни немски градове от 16 до 18 в. Тя обаче не е успяла да измести талера, да се наложи вместо него като популярна парична единица. Когато през 1871 г. постигнатото политическо единение трябва да се сдобие с икономически печат е необходимо да се избира между „гулден“, „франк“ и „марка“. По ред причини първите две възможности са отхвърлени (не на последно място и затова, че става дума за валути на съседни държави) и е избрана марката.

По-любопитно е обаче какво става с марката след Втората световна война.

През 1948 г. в трите зони, които ще образуват ФРГ, е въведена банкнотата, която трябва да замени „райхсмарката“ и да стане банкнота на валутната реформа. Тя е печатана от американците и донякъде напомня доларовите банкноти. Едва през 1961 г. се появяват марки (банкноти), емитирани от Deutsche Bundesbank.

Кои са лицата върху първите банкноти и как са подбирани те? Отговорът е един - имало е пълен консенсус по въпроса, т. е. било е ясно (прието от всички), че на банкнотите в никакъв случай не трябва да има личности от близката, съвременната история, за да не бъдат накърнени ничии чувства и за да не се открояват по-скорошните моменти от немската история. Така се стига до банкноти, на чиято пред страна има глави, а на обратната исторически строителни паметници.

Емисия 1961:

5 марки - млада венецианка, взета от картина на Дюрер.

10 марки - рисунка на млад мъж (16 в.), вероятно също от Дюрер.

20 марки - Елзбет Тухер, съпруга на нюрнбергски патриций и търговец, взета от картина на Дюрер.

50 марки - мъжка глава взета от картината „Мъж с дете“, неизвестен швабски майстор (ок. 1525).

100 марки - космографът Себастиан Мюнстер, картина на Кристоф Амбергер.

500 марки - рисунка на голобрад мъж, от Ханс Малер фон Швац.

1000 марки - на предната страна е вероятно магдебургския теолог д-р Йоханес Шайринг, от Лукас Кранах Старши.

От седем банкноти - на две има женски лица.

През 1991 г. старите марки (банкноти) излизат от обращение и се появяват тези банкноти и монети, които ще бъдат заменении от еврото.

Каква е ситуацията с лицата?

5 марки - писателката Бетина фон Арним (съпруга на Ахим фон Арним и сестра на Клеменс Брентано) / обр. Бранденбургската врата.

10 марки - математикът и астроном Карл Фридрих Гаус / обр. секстантът му

20 марки - поетесата Анете фон Дросте-Хюлсхоф/обр. перо.

50 марки - бароковият майстор-строител Балтазар Нойман / обр. негови строежи.

100 марки - Клара Шуман / обр. концертен роял и консерваторията във Франкфурт на Майн.

200 марки - медикът и серолог Паул Ерлих / обр. микроскопът му.

500 марки - художничката и природоизследователка Мария Сибила Мериан / растението лъвски зъб.

1000 марки - езиковедите и събирачи на приказки Якоб и Вилхелм Грим / обр. Речникът на Грим.

От осемте банкноти - на четири има женски лица.

(При монетите е интересна монетата от 2 марки: по различно време и последователно на двете марки биват поставени лицата: първо на Макс Планк, а след това на политиците Конрад Аденауер, Теодор Хойс, Курт Шумахер, Лудвиг Ерхарт, Франц-Йозеф Щраус и Вили Брант.)

Това са лицата върху парите във ФРГ.

(За марката на ГДР няма да стане дума, макар там да има интересни съжителства - Марк и Енгелс на банкноти от 50 и 100 марки, а Гьоте - на 20 марки).

И когато на 02. 04. 1998 г. канцлерът Хелмут Кол прави своята правителствена декларация той казва: „За повечето немци Д-марката (...) е символ на 50 години мир, на 50 години свобода и на на 50 години стабилност на благосъстоянието. Въвеждането на Д-марката ние свързваме с началото на възстановяването, на новото съграждане на нашата страна от руините на Втората световна война.“

Толкова за марката, а сега нека видим какви са лицата на българския лев - преди и след деноминацията, като в случая ще ме интересуват и текстовите обяснения, съпровождащи банкнотите, без да се занимавам с техническите описания.

Но вероятно преди това следва да се зададе въпросът какво казва името на дадена валута, особено когато тя е относително млада като българската. Българският лев е не само парична единица, думата носи (макар все повече да избледнява когато става дума за употреба на паричните знаци) възрожденска романтика, героичен ореол и т. н. и същевременно думата „лев“ е знак на руското лексикално влияние. От гледна точка на възрожденските натрупвания върху думата „лев“ изборът й за име на парична единица е дори в известен смисъл заклинателен - силата, мощта, непоколебимостта и царствеността сякаш трябва да бъдат качества и на валутата на свободна България. Така златният лев става синоним на просперитет и не е случайно, че именно златният лев беше актуализиран като емблемно присъствие във времето на свободната икономическа инициативност (например фондът „Златен лев“).

Златният лев е синоним на свобода, гарантира свободата и всеки, който познава биографиите на някои български писатели, знае, че те са можели спонтанно, само с някой и друг златен лев в джоба да тръгнат за Париж, или пак така обезпечени да отидат в Германия да си усъвършенстват немския и т. н.

Но златният лев е само част от историята на лева.

В началото на 90-те години на XX в. от употреба излизат много неща - сред тях са и банкнотите, и монетите от преди. След като България не е „народна“, а само „република“, идват и новите като политическо, художествено и идеологическо решение пари. От миналото изплува само „конникът на Крум“, за да завладее изцяло лицевата страна на монетите, но при банкнотите нещата не са толкова лесно разрешими (защото е невъзможно обръщането към миналото) и намирането на лица за тях става знаков, симптоматичен избор.

И така:

Банкноти, излезли от обращение(емисия 1991-1997)

100 лева - 1991 г. - Захарий Зограф / обр. фреската му „Колелото на живота“.

200 лева - 1992 г. - Иван Вазов / обр. лира и лавров венец.

500 лева - 1993 г. - Добри Христов / обр. сградата на Варненската опера.

1000 лева - 1994 г. - Васил Левски / обр. паметникът на Левски в София.

2000 лева - 1994 г. - Никола (Кольо) Фичев /обр. църквата „Света Троица“ в Свищов и мостът на Янтра при Бяла.

5000 лева - 1996 г. - Захари Стоянов / обр. паметникът на Съединението в Пловдив.

10 000 лева - 1996 г.- Владимир Димитров- Майстора / обр. Българската мадона и др.

10 000 лева - 1997 г. (1997) - Петър Берон / обр. скици.

50 000 лева - 1997 г. - Кирил и Методий / обр.архитектурни паметници и факсимиле на Софрониевия препис на „История славянобългарска).

Нито едно женско лице.

Налице са вариращи размери - всяка банкнота като че ли се готви да бъде, т.е. мислена е като, последна, но след 10000 лв с Майстора идва сривът и банкнотите сякаш се свиват.

Настоящи банкноти (1999)

1 лев - св. Иван Рилски / обр. Светата Рилска обител.

2 лева - св. Паисий Хилендарски / обр. Зографска чернова и др.

5 лева - Иван Милев / обр. фрагменти от негови картини.

10 лева - Петър Берон / обр. скици от научните му трудове и личният му телескоп.

20 лева - Стефан Стамболов / обр. Орлов мост, Лъвов мост, Народно събрание.

50 лева - Пенчо Славейков / обр. откъс от „Кървава песен“, „Епически песни“, „Сън за щастие“...

Нито едно женско лице.

Налице е постъпателно и последователно нарастване на размерите на банкнотите, съответно на стойността им.

И така - кой идва след Георги Димитров?

Както става ясно от посочените вече имена - идват абсолютно безспорни първоначинатели и това е съвсем ясно откроено в обяснителните текстове, които непрекъснато подчертават класичността, величието, неповторимостта. Иначе казано всички тези лица са еманация на българския дух, проява на най-доброто, което народът е култивирал в себе си и т. н. Те са „видни“, „големи“, имат „значителен принос“, „бележити“, за Вазов е посочено: „...класик на българската литература. Възпял е най-възвишените мигове и личности в българската истори“, а понеже за Левски всички думи са казани, след изречението: „Образът на лъва от печата на Българския революционен централен комитет, с който си е служил Апостола, внушава идеята за пълното сливане на името му с националния символ“ се появява цитат: „Тоя образ е извън човешките измерения. Сътворен от едно гигантско въображение, в него действителността приема образа на измислица. И така чрез това чудо нацията осъществява себе си в една единствена личност...

Но нашето бедно човешко сърце, петимно да се издигне поне за миг над своята незначителност, търси чрез възторга и преклонението да намери в неговия блясък едно малко оправдание за своето собствено съществуване“ пише известният български писател Константин Константинов.“

Така банкнотите всъщност не са представени, а кратките пояснителни текстчета по-скоро се стремят да отговорят на въпроса защо един или друг е избран, да обяснят, да мотивират самия избор, тези текстчета поглъщат информацията, която трябва да ословеси визуалните наличности, за да се разположат уютно в сигурността на глорификационната метапозиция.

При това става дума за лица, срещу чието поставяне на банкнота надали някой тогава е щял да възрази публично.

Зад множествеността (разбира се това е множественост само на фона на предходната едноóбразност, едноликост или едноличност) обаче може да се крие и нещо друго - тези 8 (9) банкноти от емисия 1991-1997 г. сякаш трябва да скрият сивотата и угрижеността на всекидневието, те трябва въведат в масова употреба лицата, които са били и са само в учебниците, за да могат тези лица да противостоят на икономическата несигурност и нестабилност, тези лица трябва да са пример, да призовават към полагане на конструктивни (градителни) усилия и т. н.

Но като че ли и самата тежка обяснителност сякаш потиска някаква вътрешна несигурност...

Особено интересна е ситуацията с Петър Берон, който не само стана своеобразен вестител на деноминацията (спомняте си, че втората, третата и четвъртата нула в 10 000 бяха значително по-малки от първата - 10 ооо, просто оставаше само да бъдат изтрити), но единствен е представен двукратно: веднъж върху банкнота от 10 000 и втори път върху 10 лева. Освен това банкнотата е като че ли доста повлияна от 10-те марки, на които е ликът на К.Ф. Гаус.

Ще си позволя да цитирам двете описания:

1997 - „На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на д-р Петър Берон (1799-1871) - възрожденски учен, енциклопедист, реформатор и меценат на българското образователно дело. Вдясно от портрета са изобразени заглавната страница и илюстрации от издадения през 1824 г. от него „Буквар с различни поучения“, известен като Рибен буквар, съставен по бел-ланкастърската система на преподаване и проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл. На обратната страна на банкнотата са изобразени скици от научните трудове на Петър Берон.“

1999 - „На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на д-р Петър Берон. Вдясно от него са изобразени заглавната страница и илюстрации от издадения през 1824 г. „Буквар с различни поучения“, известен като Рибен буквар, проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл. Д-р Петър Берон (1799-1871) е възрожденски учен, енциклопедист, реформатор и меценат на българското образователно дело. Полиглот, владеещ девет езика. Автор на първия светски учебник, родоначалник на съвременния етап в развитието на българския книжовен език с голям принос за модернизирането на образованието и полагане основите на съвременната българска култура. На обратната страна на банкнотата са показани скици от научните трудове на Петър Берон по астрономия и личният му телескоп.“

Какво е направил редакторът? - махнал е „бел-ланкастърската система на преподаване „, разместил е някои части и е добавил други. Иначе казано, осъществил е почти всички процедури, които дейността редактиране предполага. А като цяло е подредил текста така, че при описанието на банкнотата от 1999 г. информацията за Петър Берон да е „затворена“, да е поставена в рамката на „лицевата“ и „обратната“ страна. Тази рамка обаче сякаш не може да удържи в себе си титанизма на героя, затова и целият текст сякаш разподобява ценност и значимост, свързвайки ценността с втория абзац - с центъра, с ядрото, а значимостта с рамката - с лицевата и с обратната страна. Текстът от 1997 г. е патетично ученически и смутено отличнически - сякащ се страхува да не подразни екзаминатора, но и държи да каже всичко, което е научил; текстът от 1999 г. е емоционално сдържан, по-скоро овладян, но преекспониращ величието и подчертаващ не „бел-ланкастърската система на преподаване“ (нещо, останало от и в XIX в.), а деветте езика, светското образование, родоначалничеството на българския език и полагането на основите на съвременната българска култура.

Такава е структурата на представяне на всички банкноти от емисия 1999 г.

Може да се каже, че текстовете на деноминационната емисия са в много по-голяма степен градящи някакъв строг позитивен стереотип, отколкот

Времето е пари. Това твърдение - с цялата му спорност - днес е сякаш неоспоримо.

Мен обаче ще ме интересува една пролука в тази свързаност и взаимопроникнатост на времето и парите или по-точно едно наслагване на времето върху парите.

Защото времето и парите не са обвързани само с правене - пари се правят във времето, макар че време не се прави с пари (или ако това все пак е възможно, „правенето“ е пределно опосредствано). Между правенето на пари във времето и неправенето на време с пари има наличен някакъв ценностен зев (дори разлом), който не може да бъде запълнен. Между времето и парите не съществува права и обратна зависимост. Затова и редица мъдрости (включително и български) настояват, че пари се губят и печелят, докато времето само изтича, то единствено се губи. Разбира се всеки знае, че на мястото на думата време, особено когато става дума за загуби, може да стоят понятия като здраве, младост, живот и т. н. Иначе казано „време“-то търпи да бъде замествано само от екзистенциално важни и от тази гледна точка, равностойни нему категории, които описват и осмислят човешкото битие.

Отношенията между времето и парите се разгръщат в различни измерения, едно от които ще бъде обект на вниманието на този текст, защото по парите (монети и банкноти) полепват фигури на времето и дори когато тези фигури не са човешки лица (в случая се абстрахирам от юбилейните монети) те експлицират времевост.1

Оформянето на седемте на брой евробанкноти например е проникнато именно от желанието да се разгърне, да се разположи по малката банкнотна площ сътвореното от човека във времето. Самите евробанкноти са лишени - за разлика от монетите - от национална страна. Фигурите на тях „символизират архитектурното наследство на Европа“, но не възпроизвеждат конкретни архитектурни паметници от отделни страни. На предната страна на евробанкнотите има прозорци и портали, които трябва да символизират отвореността и сътрудничеството в ЕС, а на обратната страна - мостове от различни епохи, като символи на свързването между народите в Европа, както и на Европа с останалия свят. Съзнателно е търсена тяхната емблематичност, но не представителност в смисъла на необремененост с конкретни национални символни натрупвания.

И ако някой тук се подразни от многократното повтаряне на думата „символ“ и нейните производни, то искам да подчертая, че за това са виновни бюрократите от Брюксел, чийто текст предложих току-що. И за да завърша с тях, последен цитат: „Окончателните проекти са предложени и утвърдени на заседание на Европейския Съвет през декември 1996 г. в Дъблин“.

Евробанкнотите несъмнено търсят баланс между националната (свръх)чувствителност и европейската идентифицируемост - по тях има културноисторически континуитет, но няма лица, отсъстват персоните, разглеждани като маски на отделни национални и националноидеологически глорификационни стратегии.

И ако строителите, дори архитектите, невинаги са известни и биват помнени (дори и днес), то строежите са онази спойка между хората, която се оказва важна за оцелостяването на различните човешки светове. Затова в своята безликост големите градежи са всмукали в себе си време и хора, станали са паметници.

Самото заглавие на настоящите разсъждения - „Лицата на парите“ - може да бъде прочетено както буквално, така и метафорично защото на парите (монети или банкноти) по традиция има лица или поне разпознаваеми силуети, профили и т. н., а и в професионалния език на историците, нумизматите и др. се говори за монети „от времето на...“, което в повечето случаи означава, че на монетата е ликът на съответния владетел.

Когато има владетел и ясно, утвърдено название на валутата нещата са лесни в тяхната континуална проследимост - постъпателно (с навлизането в новото време) името на държавата започва да измества името на владетеля, фигурализиран на монетата, за да се наложат названия с прилагателни - схема, която работи и до ден днешен при различните „лири“ или „долари“.

Когато обаче обществото е преминало отвъд монархията идват и въпросите, свързани с лицата, които са достойни да бъдат върху монети и банкноти. Подборът е несъмнено значещ и утвърждаването на едни или други личности е манифестиране на определен възглед, на концептуална основа за национални ценности и стойности. Така монетите и банкнотите, освен че са материлна ценност, са натоварени с мисията да носят и друг ценностен товар.

Но дали попадането на банкнота е гаранция за помнене? Парите носят на себе си лица, които именно защото са тиражирани се обезличават, т. е. лицата на парите не са помнени, защото са станали част от всекидневието, защото потъват в оборота и (почти) никой не обръща внимание на лицето, на образа, защото е важна цифрата, която се помни, а с вижданите всекидневно лица се свиква. И в този смисъл ако изборът на дадено лице за банкнота е по някакъв начин идеологически, ценностно мотивиран, то този избор е сам по себе си изключително коварен, доколкото лицето бива унищожавано именно в тиражираността; бива погребано в разслояването и разлагането.

Самите пари са лица на икономика, култура и са (били) национален идентификатор и дори национална и икономическа спойка. Известно е, че наличието на единна валута е белег и гарант за постигната и отстоявана цялост. Такъв е смисълът на налагането на единна валута, защото тя почти винаги бива налагана. И франкът и марката (въведена след Френско-пруската война, след осъщественото от Бисмарк „обединение отгоре“) трябва да изчистят националния икономически живот от валутната множественост, т. е. трябва да го стабилизират. Отделен е въпросът за избора на название на националната валута - през 14 в. думата „франк“ означава „благороден“, докато през 19 век думата „марка“ е просто мерна единица.

И понеже следдесетоноемврийските години дадоха на всички нас много банкноти, с различни лица по тях, ще се опитам да интерпретирам различните основания едно или друго лице да бъде избрано (предпочетено). Тук естествено ще се огранича с последните две парични поредици - преди и след деноминацията.

Но преди това малко история или за лицата на марката, защото следвоенна Германия е в ситуация до известна степен схождаща се с българската поне в един сектор - трябва да има очистване от миналото. В Германия тогава това очистване разбира се тече в много посоки - денацификация, въвеждане (на и след Нюрнбергския процес) в световната юридическа практика на липсата на давност за престъпления срещу човечеството, забрана да се забравя случилото се по времето на националсоциализма и т. н. В този смисъл и валутата е обект на ново моделиране.

Ще си позволя да щрихирам само следвоенния път на марката, макар че и всичко, което се случва с нея от въвеждането й до ден днешен, да е достатъчно любопитно само по себе си.

Какти вече споменах думата марка (die Mark) още от средновековието е единица мярка за благородни метали; от 1542 г. кьолнската марка е валидна за немскоезичните земи като тежест на монетите - 234 грама. Марка (Mark) е било названието на сребърна монета, сечена в някои северни немски градове от 16 до 18 в. Тя обаче не е успяла да измести талера, да се наложи вместо него като популярна парична единица. Когато през 1871 г. постигнатото политическо единение трябва да се сдобие с икономически печат е необходимо да се избира между „гулден“, „франк“ и „марка“. По ред причини първите две възможности са отхвърлени (не на последно място и затова, че става дума за валути на съседни държави) и е избрана марката.

По-любопитно е обаче какво става с марката след Втората световна война.

През 1948 г. в трите зони, които ще образуват ФРГ, е въведена банкнотата, която трябва да замени „райхсмарката“ и да стане банкнота на валутната реформа. Тя е печатана от американците и донякъде напомня доларовите банкноти. Едва през 1961 г. се появяват марки (банкноти), емитирани от Deutsche Bundesbank.

Кои са лицата върху първите банкноти и как са подбирани те? Отговорът е един - имало е пълен консенсус по въпроса, т. е. било е ясно (прието от всички), че на банкнотите в никакъв случай не трябва да има личности от близката, съвременната история, за да не бъдат накърнени ничии чувства и за да не се открояват по-скорошните моменти от немската история. Така се стига до банкноти, на чиято пред страна има глави, а на обратната исторически строителни паметници.

Емисия 1961:

5 марки - млада венецианка, взета от картина на Дюрер.

10 марки - рисунка на млад мъж (16 в.), вероятно също от Дюрер.

20 марки - Елзбет Тухер, съпруга на нюрнбергски патриций и търговец, взета от картина на Дюрер.

50 марки - мъжка глава взета от картината „Мъж с дете“, неизвестен швабски майстор (ок. 1525).

100 марки - космографът Себастиан Мюнстер, картина на Кристоф Амбергер.

500 марки - рисунка на голобрад мъж, от Ханс Малер фон Швац.

1000 марки - на предната страна е вероятно магдебургския теолог д-р Йоханес Шайринг, от Лукас Кранах Старши.

От седем банкноти - на две има женски лица.

През 1991 г. старите марки (банкноти) излизат от обращение и се появяват тези банкноти и монети, които ще бъдат заменении от еврото.

Каква е ситуацията с лицата?

5 марки - писателката Бетина фон Арним (съпруга на Ахим фон Арним и сестра на Клеменс Брентано) / обр. Бранденбургската врата.

10 марки - математикът и астроном Карл Фридрих Гаус / обр. секстантът му

20 марки - поетесата Анете фон Дросте-Хюлсхоф/обр. перо.

50 марки - бароковият майстор-строител Балтазар Нойман / обр. негови строежи.

100 марки - Клара Шуман / обр. концертен роял и консерваторията във Франкфурт на Майн.

200 марки - медикът и серолог Паул Ерлих / обр. микроскопът му.

500 марки - художничката и природоизследователка Мария Сибила Мериан / растението лъвски зъб.

1000 марки - езиковедите и събирачи на приказки Якоб и Вилхелм Грим / обр. Речникът на Грим.

От осемте банкноти - на четири има женски лица.

(При монетите е интересна монетата от 2 марки: по различно време и последователно на двете марки биват поставени лицата: първо на Макс Планк, а след това на политиците Конрад Аденауер, Теодор Хойс, Курт Шумахер, Лудвиг Ерхарт, Франц-Йозеф Щраус и Вили Брант.)

Това са лицата върху парите във ФРГ.

(За марката на ГДР няма да стане дума, макар там да има интересни съжителства - Марк и Енгелс на банкноти от 50 и 100 марки, а Гьоте - на 20 марки).

И когато на 02. 04. 1998 г. канцлерът Хелмут Кол прави своята правителствена декларация той казва: „За повечето немци Д-марката (...) е символ на 50 години мир, на 50 години свобода и на на 50 години стабилност на благосъстоянието. Въвеждането на Д-марката ние свързваме с началото на възстановяването, на новото съграждане на нашата страна от руините на Втората световна война.“

Толкова за марката, а сега нека видим какви са лицата на българския лев - преди и след деноминацията, като в случая ще ме интересуват и текстовите обяснения, съпровождащи банкнотите, без да се занимавам с техническите описания.

Но вероятно преди това следва да се зададе въпросът какво казва името на дадена валута, особено когато тя е относително млада като българската. Българският лев е не само парична единица, думата носи (макар все повече да избледнява когато става дума за употреба на паричните знаци) възрожденска романтика, героичен ореол и т. н. и същевременно думата „лев“ е знак на руското лексикално влияние. От гледна точка на възрожденските натрупвания върху думата „лев“ изборът й за име на парична единица е дори в известен смисъл заклинателен - силата, мощта, непоколебимостта и царствеността сякаш трябва да бъдат качества и на валутата на свободна България. Така златният лев става синоним на просперитет и не е случайно, че именно златният лев беше актуализиран като емблемно присъствие във времето на свободната икономическа инициативност (например фондът „Златен лев“).

Златният лев е синоним на свобода, гарантира свободата и всеки, който познава биографиите на някои български писатели, знае, че те са можели спонтанно, само с някой и друг златен лев в джоба да тръгнат за Париж, или пак така обезпечени да отидат в Германия да си усъвършенстват немския и т. н.

Но златният лев е само част от историята на лева.

В началото на 90-те години на XX в. от употреба излизат много неща - сред тях са и банкнотите, и монетите от преди. След като България не е „народна“, а само „република“, идват и новите като политическо, художествено и идеологическо решение пари. От миналото изплува само „конникът на Крум“, за да завладее изцяло лицевата страна на монетите, но при банкнотите нещата не са толкова лесно разрешими (защото е невъзможно обръщането към миналото) и намирането на лица за тях става знаков, симптоматичен избор.

И така:

Банкноти, излезли от обращение(емисия 1991-1997)

100 лева - 1991 г. - Захарий Зограф / обр. фреската му „Колелото на живота“.

200 лева - 1992 г. - Иван Вазов / обр. лира и лавров венец.

500 лева - 1993 г. - Добри Христов / обр. сградата на Варненската опера.

1000 лева - 1994 г. - Васил Левски / обр. паметникът на Левски в София.

2000 лева - 1994 г. - Никола (Кольо) Фичев /обр. църквата „Света Троица“ в Свищов и мостът на Янтра при Бяла.

5000 лева - 1996 г. - Захари Стоянов / обр. паметникът на Съединението в Пловдив.

10 000 лева - 1996 г.- Владимир Димитров- Майстора / обр. Българската мадона и др.

10 000 лева - 1997 г. (1997) - Петър Берон / обр. скици.

50 000 лева - 1997 г. - Кирил и Методий / обр.архитектурни паметници и факсимиле на Софрониевия препис на „История славянобългарска).

Нито едно женско лице.

Налице са вариращи размери - всяка банкнота като че ли се готви да бъде, т.е. мислена е като, последна, но след 10000 лв с Майстора идва сривът и банкнотите сякаш се свиват.

Настоящи банкноти (1999)

1 лев - св. Иван Рилски / обр. Светата Рилска обител.

2 лева - св. Паисий Хилендарски / обр. Зографска чернова и др.

5 лева - Иван Милев / обр. фрагменти от негови картини.

10 лева - Петър Берон / обр. скици от научните му трудове и личният му телескоп.

20 лева - Стефан Стамболов / обр. Орлов мост, Лъвов мост, Народно събрание.

50 лева - Пенчо Славейков / обр. откъс от „Кървава песен“, „Епически песни“, „Сън за щастие“...

Нито едно женско лице.

Налице е постъпателно и последователно нарастване на размерите на банкнотите, съответно на стойността им.

И така - кой идва след Георги Димитров?

Както става ясно от посочените вече имена - идват абсолютно безспорни първоначинатели и това е съвсем ясно откроено в обяснителните текстове, които непрекъснато подчертават класичността, величието, неповторимостта. Иначе казано всички тези лица са еманация на българския дух, проява на най-доброто, което народът е култивирал в себе си и т. н. Те са „видни“, „големи“, имат „значителен принос“, „бележити“, за Вазов е посочено: „...класик на българската литература. Възпял е най-възвишените мигове и личности в българската истори“, а понеже за Левски всички думи са казани, след изречението: „Образът на лъва от печата на Българския революционен централен комитет, с който си е служил Апостола, внушава идеята за пълното сливане на името му с националния символ“ се появява цитат: „Тоя образ е извън човешките измерения. Сътворен от едно гигантско въображение, в него действителността приема образа на измислица. И така чрез това чудо нацията осъществява себе си в една единствена личност...

Но нашето бедно човешко сърце, петимно да се издигне поне за миг над своята незначителност, търси чрез възторга и преклонението да намери в неговия блясък едно малко оправдание за своето собствено съществуване“ пише известният български писател Константин Константинов.“

Така банкнотите всъщност не са представени, а кратките пояснителни текстчета по-скоро се стремят да отговорят на въпроса защо един или друг е избран, да обяснят, да мотивират самия избор, тези текстчета поглъщат информацията, която трябва да ословеси визуалните наличности, за да се разположат уютно в сигурността на глорификационната метапозиция.

При това става дума за лица, срещу чието поставяне на банкнота надали някой тогава е щял да възрази публично.

Зад множествеността (разбира се това е множественост само на фона на предходната едноóбразност, едноликост или едноличност) обаче може да се крие и нещо друго - тези 8 (9) банкноти от емисия 1991-1997 г. сякаш трябва да скрият сивотата и угрижеността на всекидневието, те трябва въведат в масова употреба лицата, които са били и са само в учебниците, за да могат тези лица да противостоят на икономическата несигурност и нестабилност, тези лица трябва да са пример, да призовават към полагане на конструктивни (градителни) усилия и т. н.

Но като че ли и самата тежка обяснителност сякаш потиска някаква вътрешна несигурност...

Особено интересна е ситуацията с Петър Берон, който не само стана своеобразен вестител на деноминацията (спомняте си, че втората, третата и четвъртата нула в 10 000 бяха значително по-малки от първата - 10 ооо, просто оставаше само да бъдат изтрити), но единствен е представен двукратно: веднъж върху банкнота от 10 000 и втори път върху 10 лева. Освен това банкнотата е като че ли доста повлияна от 10-те марки, на които е ликът на К.Ф. Гаус.

Ще си позволя да цитирам двете описания:

1997 - „На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на д-р Петър Берон (1799-1871) - възрожденски учен, енциклопедист, реформатор и меценат на българското образователно дело. Вдясно от портрета са изобразени заглавната страница и илюстрации от издадения през 1824 г. от него „Буквар с различни поучения“, известен като Рибен буквар, съставен по бел-ланкастърската система на преподаване и проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл. На обратната страна на банкнотата са изобразени скици от научните трудове на Петър Берон.“

1999 - „На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на д-р Петър Берон. Вдясно от него са изобразени заглавната страница и илюстрации от издадения през 1824 г. „Буквар с различни поучения“, известен като Рибен буквар, проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл. Д-р Петър Берон (1799-1871) е възрожденски учен, енциклопедист, реформатор и меценат на българското образователно дело. Полиглот, владеещ девет езика. Автор на първия светски учебник, родоначалник на съвременния етап в развитието на българския книжовен език с голям принос за модернизирането на образованието и полагане основите на съвременната българска култура. На обратната страна на банкнотата са показани скици от научните трудове на Петър Берон по астрономия и личният му телескоп.“

Какво е направил редакторът? - махнал е „бел-ланкастърската система на преподаване „, разместил е някои части и е добавил други. Иначе казано, осъществил е почти всички процедури, които дейността редактиране предполага. А като цяло е подредил текста така, че при описанието на банкнотата от 1999 г. информацията за Петър Берон да е „затворена“, да е поставена в рамката на „лицевата“ и „обратната“ страна. Тази рамка обаче сякаш не може да удържи в себе си титанизма на героя, затова и целият текст сякаш разподобява ценност и значимост, свързвайки ценността с втория абзац - с центъра, с ядрото, а значимостта с рамката - с лицевата и с обратната страна. Текстът от 1997 г. е патетично ученически и смутено отличнически - сякащ се страхува да не подразни екзаминатора, но и държи да каже всичко, което е научил; текстът от 1999 г. е емоционално сдържан, по-скоро овладян, но преекспониращ величието и подчертаващ не „бел-ланкастърската система на преподаване“ (нещо, останало от и в XIX в.), а деветте езика, светското образование, родоначалничеството на българския език и полагането на основите на съвременната българска култура.

Такава е структурата на представяне на всички банкноти от емисия 1999 г.

Може да се каже, че текстовете на деноминационната емисия са в много по-голяма степен градящи някакъв строг позитивен стереотип, отколкото информативните (дори на места енциклопедични) описания на лицата на банкнотите (и на самите банкноти) на емисията 1991 г.

В известен смисъл банкнотите от емисия 1991 г. излъчват небрежност и дори артистизъм, сякаш самото правене на банкнотата е самодостатъчно художествено занимание, докато емисия 1999 г. е дисциплинирана и графично, и текстово, а и самите банкноти сякаш са придобили усещане за собственото си значение, за онова, което носят в себе си. Банкнотите от емисията от 1991 г. обаче се лутат - не толкова в хронологията, защото и емисията от 1999 г. е ахронологична, колкото в собствената си самопредставеност и най-вече в размерите, т. е. цялата емисия е в състояние на концентуален дисбаланс.

И емисия 1999 г. е вгледана в различни явявания на духовност, но е целенасочена, устремена към модерното. На фона на емисия 1991 г., тя си позволява лукса да въведе в обращение не особено известни - какъвто за масовия човек е несъмнено Иван Милев - или нееднозначно оценявани фигури - какъвто е Стамболов, определен като „най-решителният, безкомпромисен и противоречив български политик, поел риска и историческата отговорност да модернизира страната..., той извежда България на сцената на европейската политика“ или Пенчо Славейков, видян така - „Пенчо Славейков (1866-1912) - поет, есеист, преводач и литературен клритик - е един от най-влиятелните класици на българската литература, приобщили я към световния литературен процес. Личността и творчеството му оставят ярък отпечатък върху развитието на всички следващи поколения български интелектуалци.“

При представянето на двамата е важна осъзнатостта на мисията, силата, влиянието, авторитетът, лидерската позиция.

Сменя се не само графичната (дизайнерската) концепция, сменя се езикът и стратегията на описване на банкнотите и тази смяна е особено важна, защото наред с всичко друго една валута трябва да печели доверие, тя се нуждае от доверие и наред с многото други причини емисия 1999 г. струва ми се се сдобива с доверие и защото излъчва увереност, с която са проникнати оформянето и описанията на различните банкноти.

Но несъмнено най-съществено е друго - нито едно от лицата на банкнотите от предходната емисия не е останало (като че ли един от белезите на новото при банкнотите е заличаването на предишните лица и въвеждането на нови), а подобен избор е интересен анализационен обект. Краткият въпрос - защо Стефан Стамболов и Пенчо Славейков изместват Васил Левски и Иван Вазов - може да има различни отговори, но като че ли е ясно (все така в режима на лаконизма), че патетиката на възрожденското е трябвало да отстъпи под напора на модерното. Само че и във фигурализирането на модерността по българските банкноти продължават да отсъстват женски лица, каквито не е имало и в предходните емисии.

Следденоминационната емисия български банкноти откроява различни по своята важност исторически начала, тя търси баланс между вярата, митологизираната история, визуалната постигнатост на българската специфика, пиетета към знанието и естествено кулминира в държавното и културното градителство на Стамболов и П. П. Славейков.

Така че ако времето е пари, ако времето белязва парите и те стават носители/съхранители на различни времена, репрезентирани от различни лица, то ми се струва уместно да се позова на авторитета на Харалд Вайнрих, който завършва лекцията си на тема „За икономията на духовните ценности“ така: „Времето е ценност. Парите - не винаги.“

Приложение

1. Описания на банкнотите от емисия 1991-1997

..

Номинална стойност - 100 лв.

Емисия - 1991 г.

Основен художествен мотив на лицевата страна е портретът на видния наш художник от епохата на Българското възраждане Захарий Христович (1810 - 1850), известен в историята с името Захарий Зограф, извел живописното ни изкуство на пътя на светския реализъм и оставил дълбоки следи след себе си. Вляво от портрета е изобразена графика на Рилския манастир, строен миналото столетие, където е творил Захарий Зограф. В долната част е отпечатана винетка с растителни орнаменти и бордюр с мотиви от български национални шевици.

На гърба на банкнотата е изобразена фреската на Захари Стоянов „Колелото на живота“, намираща се в Преображенския манастир, представляваща живота на човека от люлката до гроба.

.

Номинална стойност - 200 лв.

Емисия - 1992 г.

Основен художествен мотив на лицевата страна е портретът на Иван Вазов (1850 - 1921) - поет, писател, публицист, класик на българската литература. Възпял е най-възвишените мигове и личности в българската история. Сред творбите му са шедьоврите на българската литература романът „Под игото“, поетическият цикъл „Епопея на забравените“, повестите „Чичовци“ и „Немили-недраги“.

На обратната страна на банкнотата са изобразени лира и лавров венец - литературна награда, връчена на поета от признателната българска общественост през 1895 г.

Банкнотата е отпечатана в преобладаващ тъмно-червен цвят върху хартия с локален воден знак, представляващ изправен лъв. В хартията е вградена осигурителна нишка с микротекст „БНБ“.

   

Номинална стойност - 500 лв.

Емисия - 1993 г.

Основен художествен мотив на лицевата страна на банкнотата е портретът на големия български композитор проф. Добри Христов (1875 - 1941). Завършил клас по композиция при Б. Дворжак в Пражката консерватория, той е първият български музикант - член на БАН, директор на музикалното училище в София, професор в Музикалната академия и основател на Българския певчески съюз. Автор е на редица музикални произведения, станали класика в българската хорова и солова песен, хоров диригент и активен участник в музикалните дружества „Гусла“ и „Родна песен“, за които пише прекрасните си песни „Вила се й гора“, „Ганината майка“, „Хайдушка песен“ и др. Дирижира първите изпълнения на „Стабат Матер“ на Росини и „Сътворен#1080

На обратната страна на банкнотата е изобразена сградата на Варненската опера на фона на морски вълни и чайки. Проф. Добри Христов е един от организаторите на Първия български музикален фестивал в България през 1926 г. във Варна, който по-късно прераства във фестивала „Варненско лято“.

Банкнотата е отпечатана в преобладаващ зелен цвят върху хартия с локален воден знак, представляващ портрет на проф. Добри Христов. В хартията е вградена осигурителна нишка със светъл микротекст „БНБ“.

 

Номинална стойност - 1000 лв.

Емисия - 1994 г.

На лицевата страна на банкнотата е разположен образът на Апостола на българската свобода Васил Левски (1837-1873). За основа на гравюрата е използвана фотография, направена от неговия съратник Георги Данчов през 1870 г. Той е автор и на изобразената в средната част на лицевата страна на банкнотата литография „Свободна България“ (1897 г.).Образът на лъва от печата на Българския революционен централен комитет, с който си е служил Апостола, внушава идеята за пълното сливане на името му с националния символ.“Тоя образ е извън човешките измерения. Сътворен от едно гигантско въображение, в него действителността приема облика на измислица. И така чрез това чудо нацията осъществява себе си в една единствена личност...

Но нашето бедно човешко сърце, петимно да се издигне поне за миг над своята незначителност, търси чрез възторга и преклонението да намери в неговия блясък едно малко оправдание за своето собствено съществуване“- пише известният български писател Константин Константинов. На обратната страна на банкнотата е изобразен паметникът на Васил Левски в София, открит на 22 октомври 1895 г. по проект на Антонин В. Колар. Вдясно от него е отпечатано факсимиле на собственоръчно написаната и подписана от Апостола на 16 юни 1872 г. клетва на фона на евангелие, кръст, кама и револвер, над които са се клели борците за национално освобождение на Бъргария от османско робство. Банкнотата е отпечатана е в преобладаващ масленозелен цвят върху хартия с локализиран воден знак.

 

Номинална стойност - 2000 лв.

Емисия - 1994 г.

Размер - 155 х 77 мм

На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на Никола Фичев (1800 - 1881) - самоук майстор строител. Образът е създаден по рисунка на профила му от Борис Денев, претворена в анфас от Георги Чапкънов, при консултацията на проф. Й. Йорданов - директор на института по клетъчна биология и морфология при БАН. Фон на лицевата страна на банкнотата са построените от Никола Фичев сгради: „Николи хан“ (1858) и камбанарията на църквата „Св. св. Константин и Елена“ (1872 - 1873) във Велико Търново. Вдясно от портрета е изобразен щит със зидарски инструменти на фона на тухлена сграда, символизиращи живота и дейността му.

На обратната страна на банкнотата са изобразени южната фасада на трикорабната църква „Света Троица“ в Свищов (1865 - 1867), неин план и мостът над река Янтра при Бяла (1865 -1867). При решението на корнизите се вижда характерна лъкатушна линия, наречена „двойна фичевска кобилица“. Върху фона е отпечатано факсимиле от ръкопис и подпис на майстор Кольо Фичето, който има значителен принос в монументално-декоративната църковна и гражданска архитектура от края на Възраждането. Банкнотата е отпечатана в синьо с фон в преобладаващ виолетов цвят върху хартия с воден знак, представляващ полутонов портрет на Никола Фичев. В хартията е вградена осигурителна нишка със светъл микротекст „БНБ“ и антикопирна ивица.

 

Номинална стойност - 5000 лв.

Емисия - 1996 г.

На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на Захари Стоянов (1851 - 1889) - един от апостолите на Априлското въстание (1876), идеолог, председател на Българския таен революционен комитет и виден деец на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885), писател, журналист и публицист, автор на „Записки по българските въстания“. Фон на лицевата страна на банкнотата са титулната страница на първото издание на „Записки по българските въстания“ и факсимиле от ръкопис на автора. Върху същата страница се вижда силует на изправен лъв, а под него - перо, символ на журналистическата и писателскат му дейност.

На обратната страна на банкнотата са изобразени детайли от паметника на Съединението на Източна Румелия с Княжество България в Пловдив. Вдясно от тях в композицията е поместено факсимиле от „Възвание“ към българския народ от 6 септември 1885 г., написано от Захари Стоянов, и и графична интерпретация на печат на комитетите по Съединението. Основният цвят на банкнотата е червеновиолетов с розово-жълт фон.

 

Номинална стойност - 10 000 лв.

Емисия - 1996 г.

На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на Владимир Димитров - Майстора (1882 - 1960), бележит български художник, ярко и живописно пресъздал багрите на българската природа и красотата на селския бит. Портретът на Майстора е нарисуван от художника Пламен Вълчев. Фон на лицевата страна е Националната художествена академия, която през 1996 г. чества 100 години от основаването си.

На обратната страна на банкнотата е представена композиция от фрагменти от творби на художника: в центъра е поместена графична интерпретация на картината „Българска мадона“ на фона на растителни мотиви; в лявата част на композицията са изобразени фрагменти от рисунки, а долу в средата е отпечатано фексимиле от ръкопис с подпис на Майстора. Основният цвят на банкнотата е кафяв с многоцветен фон. Хартията е тонирана в бледокафяв цвят с полутонов воден знак, представляващ портрет на Вл. Димитров - Майстора. В нея са вградени осигурителна нишка с негативен микротекст „БНБ“.

   

Номинална стойност - 10 000 лв.

Емисия - 1997 г.

На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на д-р Петър Берон (1799 - 1871) - възрожденски учен, енциклопедист, реформатор и меценат на българското образователно дело. Вдясно от портрета са изобразени заглавната страница и илюстрации от издадения през 1824 г. от него Буквар с различни поучения, известен като Рибен буквар, съставен по бел-ланкастърската система на преподаване и проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл.

На обратната страна на банкнотата са изобразени скици от научните трудове на Петър Берон.

Основните елементи са оцветени в зелено и охра. Хартията е тонирана в светлобежов цвят. В нея са вградени полутонов воден знак, представляващ изправен лъв, осигурителна нишка с негативен микротекст „БНБ“ и антикопирна ивица със скрито изображение на надписа „ЛЕВА“.

   

Номинална стойност - 50 000 лв.

Емисия - 1997 г.

На лицевата страна на банкнотата са разположени скулптурните фигури на светите братя Кирил и Методий от паметника пред Народната библиотека в София. Фон на лицевата страна на банкнотата е композиция, включваща буквени знаци от старобългарските азбуки - кирилица, глаголица, и извадки от творба на Черноризец Храбър.

На обратната страна на банкнотата са изобразени архитектурни паметници от древните столици на българската държава Плиска и Преслав и факсимиле от „История славянобългарска“, препис на Софроний Врачански.

Основните елементи на банкнотата са оцветени в сиво на фона на виолетови, зелени и жълти орнаменти. Хартията е тонирана в червеновиолетов цвят. В нея са вградени полутонов воден знак, представляващ изправен лъв, осигурителна нишка с негативен микротекст „БНБ“ и антикопирна ивица със скрито изображение на текста „ЛЕВА“.

 

2. Описания на банкнотите от емисия 1999

1 ЛЕВ

1999

.

На лицевата страна на банкнотата е изобразена икона от 1789 г. на Св. Иван Рилски от църквата „Успение на пресвета Богородица“ на постницата „Пчелино“ в околностите на Рилския манастир.

Св. Иван Рилски (876 - 946 г.)

През 864 г. България приема християнството като държавна религия. Св. Иван Рилски е един от проповедниците на Христовото учение в младата българска държава. Скоро след смъртта му той е канонизиран. Там, където завършва земният му път, е основан Рилският манастир, съществуващ повече от 1000 години, в който и до днес се съхраняват мощите на светеца.

 

.

На обратната страна на банкнотата е изобразена Главната църква на Светата Рилска обител на фона на манастирските чардаци.

 

2 ЛЕВА

1999

На лицевата страна на банкнотата основен художествен мотив е портретът на Паисий Хилендарски. Във фона са изобразени Зографският манастир в Атон, неговият печат и монашеската килия на Паисий.

Паисий Хилендарски (1722 - 1773 г.), комуто принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане, е монах от Хилендарския манастир в Атон. Той написва „История славянобългарска“ - първото произведение на новата българска литература, поставило началото на националната и духовната еманация на формиращата се българска нация.

На обратната страна на банкнотата е отпечатано факсимиле от Зографска чернова на „История славянобългарска“ с имена на български царе. Върху текста са разположени изображения на пръстена печат на цар Калоян и на три печата с образи на български царе - Михаил Шишман, Светослав Тертер и Иван Асен II. В дясната част е изправеният коронован лъв на Христофор Жефарович, в който с микро-текст са отпечатани имената на български владетели от Първото и Второто българско царство. Долу вдясно е изобразен герб на България с три лъва, публикуван през 1483 г. в Грюнбергския хералдически сборник.

5 ЛЕВА

1999

Основен мотив на лицевата страна на банкнотата е портретът на известния български художник от 20-те години Иван Милев. Във фона са вградени детайли от картината „Изкуството и тръненият венец“, декоративни мотиви от други произведения на художника, откъси от личните му писма и монограм от плакат за първата му изложба, състояла се през 1925 г. в София.

Иван Милев (1897 - 1927 г.) е художник и новатор сценограф, един от създателите на българския сецесион. Надарен с богато въображение и силно чувство за стилизация, той черпи своите теми и герои от селския бит, народни песни, легенди и вярвания, въплъщавайки в пластични образи богатството на българския фолклор и душевност.

На обратната страна на банкнотата са зобразени фрагменти от картините „Жетварка“, „Българска мадона“ и „Змейова сватба“.

10 ЛЕВА

1999

На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на д-р Петър Берон. Вдясно от него са изобразени заглавната страница и илюстрации от издадения през 1824 г. „Буквар с различни поучения“, известен като Рибен буквар, проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл.

Д-р Петър Берон (1799 - 1871 г.) е възрожденски учен, енциклопедист, реформатор и меценат на българското образователно дело. Полиглот, владеещ девет езика. Автор на първия светски учебник, родоначалник на съвременния етап в развитието на българския книжовен език с голям принос за модернизирането на образованието и полагане основите на съвременната българска култура.

На обратната страна на банкнотата са показани скици от научните трудове на Петър Берон по астрономия и личният му телескоп.

20 ЛЕВА

1999

Основен мотив на лицевата страна на банкнотата е портретът на Стефан Стамболов. В средната част е отпечатано факсимиле от корицата на стихосбирката му „Песни и стихотворения“, издадена в Букурещ през 1877 г., и стихотворението „На моите другаре“, а под тях - печат на комитета „Единство“ в Търново, чийто съосновател е Стамболов.

Стефан Стамболов (1854 - 1895 г.) е най-решителният, безкомпромисен и противоречив български политик, поел риска и историческата отговорност да модернизира страната. Участник в национално-освободителните борби, поет, деец на Съединението, депутат, председател на Народното събрание, регент, министър-председател, той извежда България на сцената на европейската политика.

На обратната страна на банкнотата са изобразени сградата на Народното събрание и фрагменти от Орлов мост и Лъвов мост - архитектурни паметници, свързани с дейността му като държавник, и негов ръкопис.

50 ЛЕВА

1999

На лицевата страна на банкнотата е разположен портрет на Пенчо Славейков. Във фона са включени фрагменти от сградите на Народния театър и Народната библиотека, свързани с културната и обществената дейност на поета.

Пенчо Славейков (1866 - 1912 г.) - поет, есеист, преводач и литературен критик - е един от най-влиятелните класици на българската литература, приобщили я към световния литературен процес. Личността и творчеството му оставят ярък отпечатък върху развитието на всички следващи поколения български интелектуалци.

Основна тема на обратната страна на банкнотата е епичното му творчество - поемата за националния героизъм „Кървава песен“ и композиция от илюстрации към стихосбирката „Епични песни“. Факсимилният текст е откъс от нейното първо издание. Втората сюжетна линия е интимната лирика на поета, представена чрез ръкописа на стихосбирката „Сън за щастие“, и портрет на неговата голяма любов - поетесата Мара Белчева.

 



1 Използваните данни са от различни интернетстраници, както и от: Kitz, V. Das war die Mark. Frankfurt am Main, Eichborn. 2001; Währungen im Übergang. Begleitheft zu der Sonderausstellung. Fr. a. M. 2002, както и от каталожните издания на БНБ.горе

 

ДружествотоКонференция

горе