Българско общество за проучване на ХVІІІ век

Интердисциплинарна научна конференция Модерността вчера и днес (25- 26 февруари 2002 г.)

in English

Добрина Желева-Мартинс1

Първи стъпки към модернизиране и европеизиране на българското градоустройство след Освобождението

 

Повечето от големите български градове са исторически градове, чийто топогенезис датира от преди 8000 години. Те са минали дълъг път на еволюция, подчинявайки се на многократни смени на градоустройствените парадигми, но са запазвали и своята специфика, и образа, и идентичността си, отбелязвайки устойчивост с течение на хилядолетия.

Предприели сме изследване на големите български градове, с цел изграждане на една структурна история на българското градоустройство. Използваме структурния метод, който се състои в кръстосване на диахронния със синхронния анализ (методология присъща на семиотичния подход).

От предишни изследвания разполагаме с диахронни анализи на градовете София, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора, Кюстендил, Търново, Бургас и Видин2. Имаме също синхронни анализи на топогенезиса и на античния период на тези градове3.

Интересуваме се от периода след Освобождението, когато в България се извършва първото планиране на големите градове, като се проектират първите им регулационни планове. В професионален план това е период на предмодернизъм, както и на синхронизация с европейското градоустройство.

Най-напред обаче, правим срез за времето непосредствено преди или веднага след Освобождението, за да анализираме синхронно, по кадастралните снимки, градоустройственото състояние на големите градове, за да извлечем общите им характеристики, установилите се до този момент, в течение на тяхната градоустройствена еволюция, инварианти, наложилите се модели, както и новостите на организация на градското пространство.

След това анализираме синхронно първите им регулационни планове, съпоставяйки ги извличаме моделите на интерпретация, смисъла и съдържанието на предмодернистичната градоустройствена парадигма в страната.

Синхронен анализ на градоустройството на големите български градове в края на ХІХ век

Според кадастралните им снимки

Големите градове имат заснети окомерни крайулични или кадастрални снимки, правени от военни инженери,модернизирали турската армия и отбрана, от инженери-участници в руско-турските и австро-турските войни или от инженери от екипа на генерал Черкаски, установявали гражданско управление по места, по време на Освобождението, в периода 1877-1879 г.

Подбрани са за синхронен анализ крайулични или кадастрални планове на градовете:

София – "План на София от турско време", отнесен към 1879 г., по немския автор Herbert Wilhelmy4, публикуван в 1936 г.;

Пловдив – "План на гр.Пловдив", 1891г, инж. арх. Йосиф Шнитер, (Д. Архив-Пловдив);

Русе – "План кр. Рущука, снятъ топографами восточнаго отдела въ 1878ГА" (ДА-Русе);

Варна – "Кр. Варна"- руски топографски план, 1878/?/, (по Тонев, В.5);

Стара Загора – "Eski Zaara au milieu du XIXeme siecle" (по P. Voillery6);

Велико Търново – "План г. Тырнова. Снимал и чертил Генерального Штаба Капитан Сухомлинов, 7 юля 1877 года"7

Кюстендил – План на гр. Кюстендил, 1908 г., геометър Юрдан Стоянов (копие, личен архив на арх.Юлий Фърков);

Бургас – Не разполагаме засега с подходящ за анализ план или кадастрална снимка. За интерпретации, се използва схематичен план на майор Молтке от 1829 г.8

Видин – Разполагаме с план от 1896 г.9, обхващащ само старата крепост, без застроените още от 18 век територии извън отбранителния вал.

Синхронен анализ на структурирането и артикулирането на градската тъкан

Известно е, че турският град се е делял на махали, формирани и обособени най-вече на етнически или религиозен принцип. Доминирали са махалите около храмовете – джамиите, църквите и синагогите10. Махали се формирали също около някой важен обект – хан, баня, кафене, хамбари, имарет, капан; около някоя забележителност – вековно дърво, чешма, кладенец; около конака или жилището на важна обществена личност и т.н.

Анализът на конкретните интерпретации на тези принципни характеристики в изследваните градове показва следните обобщени резултати:

Парадигматични характеристики на структурата и артикулацията на градската тъкан:

- артикулирането е според топографската матрица и пътищата;

- структурата, която се е формирала е мозаечна;

- основните структурни елементи на града са неправилни по форма, различни по големина и неравномерни по мащаб;

- централните ядра са наследили античния град (Варна-Одесос, София-Сердика, Кюстендил-Пауталия, Пловдив-Филипопол);

- в централна част, в рамките на античното ядро, мрежата на улиците е най-гъста, застрояването - най-плътно; централните махали са подчертано по-малки, с издребнен мащаб и големината им нараства постепенно от центъра към периферията.

- в това членение се четат териториалните граници на централното историческо ядро на града.

Клетъчната или мозаечна структура се състои от пространствени елементи, които условно са наречени:

- разделителни/разграничителни, като входно-изходните пътища, уличната мрежа, реките, деретата, хълмовете и тепетата и пр.

- съставни, като: районите (частите); махалите; жилищните, обществени, търговски парцели; мегданите/площадите, тържищата, пазарите; капаните; алеите, градините, парковете; гробищата; бахчите, ливадите; неорганизираните територии - пустеещи земи, блата и мочурища, речни разливи;

Артикулирането на градското пространство и обособяването на пространствените елементи става основно под диктата на топографската матрица, посредством уличната мрежа. Главната улична мрежа е предопределена освен топографски и исторически – тя се състои навсякъде от входно-изходните пътища и връзките между тях.

Конкретно за градовете анализът на разделителните елементи показва следните характеристики:

Навсякъде, при всички градове основните входящо-изходящи пътища са международните, свързващи ги с общоевропейската пътна мрежа, където влизат:

- крайбрежните пътища – този покрай Дунава, свързващ Западна Европа с Черно море и Изтока; както и този покрай Черно море, свързващ Северна Европа с Цариград и Изтока;

- Диагоналният път - Виа милитарис, свързваш Западна Европа през София и Пловдив с Цариград и Изтока; както и неговите разклонения от Пловдив за Стара Загора и Поморие;

- международният път от север (Трансилвания и Влашко) през Русе - на юг за Черно море и Цариград;

- пътищата, съединяващи Адриатическо море и пристанищата на Албания и Далмация през Кюстендил, с Дунава и с Цариград, с разклонения за София, за Солун и Бяло море;

- Морските и речни пътища и пристанища;

- железопътната линия Варна-Русе свързваща директно Западна Европа чрез Дунава, и чрез Варненското пристанище - с морските пътища на Черно-море и с Изтока;

Главните улици при всички градове, освен че са гръбнак на уличната мрежа, традиционно са части от главните международни пътища (от Лом за Истанбул при София и Пловдив; от Скопие за Пловдив и Истанбул при Кюстендил). Главните улици навсякъде са и занаятчийски улици и търговски – те са чаршията.

Вътрешно-градската улична мрежа при всички градове не е предварително планирана, тя е "саморасла", на пръв поглед със случайни направления, но те са предопределени от топографията, от географските или исторически инварианти, исторически наследяваните репери, като минералните извори, езерата (Атанаскьой и Ваякьой при Бургас, Девненското при Варна) тепетата (при Пловдив) и реките (Кюстендил, Стара Загора); светите места, етнически обособените култови места, от основните входно-изходни пътища или от движението в границите на личната собственост за разглеждания исторически период.

Към инвариантните елементи на уличната мрежа спадат:

- централното положение на исторически наследеното ядро на античния град, където се формира чаршията; към чаршията са насочени радиално всички входящо-изходящи пътища, те са съединявани концентрично помежду си без видима система,

- участъци от античната мрежа; направлението или части от трасета на древноримски пътища и др. напр. във Варна/Одесос, Пловдив/Филипополис, Кюстендил /Пауталия;

- обходните улици около някогашни средновековни крепости (Видин, Русе),

- важен инвариантен и генеративен фактор е морето/Варна и Бургас/ или реката (Дунав, Марица) с пристанището или моста, откъдето градът се развива най-често ветрилообразно.

Улиците по принцип са се самоорганизирали, формирайки мрежестата мозаечна структура на градската тъкан, те са криви, с непостоянен профил и ширина, често тесни, обрамчени от високите стени на дворовете, има много задънени улици (сокаци). На места се пресичат по 4-5 улици, образувайки малки махленски площади-мегдани.

Основните съставни елементи на градскатата територия, артикулирани чрез входно-изходните пътища, уличната мрежа, речните потоци, дерета и вади, тепетата, минералните извори, езерата, блатата и ливадите, крепостните стени, вал и ров, както и функционалните, етнически и религиозни признаци на делене са районите, частите, махалите, пазарищата и тържищата, площадите и мегданите, занаятчийските и индустриални зони и други.

Конкретно за градовете, които се изследват, анализът на основните съставните елементи показва следните характеристики:

- Основни съставни елементи са различните части и райони, обособени от топографските разделители и главните пътища; Там, където са запазени крепостните стени и валове, се обособяват вътрешни и външни части и райони /Видин, Русе/; Тези части и райони са централни, периферни, индустриални, извънградски, организирани и неорганизирани и др.

- Частите и районите се състоят от махали, формирани най-често по етнически и религиозен признак; Това са навсякъде основната маса - турски махали; християнски – православни - български, гръцки, арменски; и католически; еврейски махали; цигански махали; преселнически махали - татарски, черкезки, гагаузки, белградски, от съседни села, от завръщащи се от емиграция българи и др.

Централните части на градовете навсякъде са заети от търговските улици, главната чаршия. Те са формирани по продължение на главните улици (Узун чаршия в София, в Пловдив, Кюстендил, Стара Загора) или непосредствено до пристанищата, където са разположени митниците, складовите зони, магазиите, параходните компании (Варна, Русе, Бургас).

Традиционно в централните части или в непосредствено съседство са още Капана и занаятчийските махали.

Правителствените и административни комплекси са разположени на най-хубавите места, в отделни махали, но също до центровете, както е Бейлербейската махала с Конака и съпътствуващите го сгради и градини в София, или правителствения комплекс край Марица в Пловдив;

Обикновено центърът се заема от турските махали, както е например в Стара Загора, Кюстендил и Видин, но това не е задължително. Обаче има и изключения. Във Варна в центъра са гръцките махали, а в София и Видин – еврейските, докато Трихълмието в Пловдив е заето от християнски махали, турските са край р.Марица; Има по-скоро друга закономерност, която обяснява изключението – турските богаташки махали, както и религиозните мюсюлмански комплекси (имарети, медресета) са се разполагали, когато е имало тази възможност - на най-хубавите места от хигиенична гладна точка (Корубаглар-Лозенец в София, на високо в Калето във Видин, при минералните извори и баните в Кюстендил);

Еврейските и гръцките богаташки махали са също най-често в централните части на градовете;

На хубави места са разположени по правило и католическите махали - на дубровнически търговци, на европейски консулства, агентства, представителства, училища и пансиони.

Периферните части на градовете са заети почти навсякъде от християнските и преселническите махали. Така е в София – западната и североизточната части; в Стара Загора; в Кюстендил, във Видин, в Русе;

В периферията на градовете се разполагат, също разделени по етнически признак, гробищата, а също така - чифлиците, градините, бахчите и ливадите; водениците, бостаните и т.н.

В перифериите се намират множество неизползваеми земи, вади, ливади и мочурища, както и неорганизирани терени;

В чертите на градовете, непосредствено до входните пътища, до градските порти или до мостовете, с течение на годините са се формирали свободни пространства за тържища и пазари (в София - Солни пазар, Конски пазар, Говежди пазар; хорището при Шарен мост; в Кюстендил - при големия мост са пазарите – конски и за дърва). Край тях по принцип са се строели и ханове. В пристанищните градове тържищата и пазарите се разполагали в близост до пристанищата.

Архитектурата и градоустройството на Новото време и модернизацията в Европа, макар и мудно, започват да навлизат през ХІХ век в големите градове и на Турската империя Те са се прокарвала чрез определени нововъведения и реконструкции, извършвани по времето на европеизиращи се турски управници. След Освобождението, по време на Руската окупация и Временното Гражданско управление са предприети също редица благоустройствени мероприятия и частични реконструкции в големите градове на предвижданата тук Задунайская губерния. Извършените малки или по-мащабни преустройства оставят своите следи върху плановата им структура.

Чрез кадастралните снимки на избраните за изследване големи български градове, направени в годините преди или след Освобождението, до края на ХІХ век, могат да се разчетат контурите на тази, макар и зачатъчна все още, модернизация.

Анализът показва известни нововъведения в структурата на големите градове, както следва:

В кадастралния план на гр.Русе от 1878 г., са отразени следите от вече претърпените от преди няколко реконструкции на града:

Първото регулиране на улиците е от времето на Рустем паша (русенски аянин и велик везир в ХVІ в.), от когато са Сарай-чифлик, обширна овощна градина; солидни обществени сгради като Рустем-пашовата джамия; мелници при р. Русенски Лом;

- От ХVІІ в., времето на Муртеса паша, е била крепостта на носа при р. Русенски Лом, а крепостните стени, земният вал, бастионите, кулите и портите на самия град - са от края на ХVІІІв.; от тогава има и улици настлани с калдаръм;

- От началото на ХІХ в.- 1835 г.са: разширенията на крепостните стени обхващащи нови махали на север отвъд старите крепостни стени и крепостни стени покрай р.Русенски Лом;

- Модернизацията на Узун чаршия е от 1839 г. - времето на султан Абдул Меджит,

- След Кримската война се появяват нови етнически обособени махали– българските "Чифликчийска" и "Мечка" ("Диш варош") в източната част на града; Явуди махле (еврейска), Ермени махле (арменска);

Във Варна прави впечатление т.нар."Нова махала", планирана в правилна геометрична мрежа, с направление на улиците североизток-югозапад, в пълен контраст със свободната и гъста улична мрежа на стария град; Новата махала е заселена с татари и черкези след Кримската война, в 1860 г.; тя е свързана с центъра на града и т.нар."татарски порти" чрез права улица;

Специално внимание заслужават нововъведенията и реконструкциите от времето на валията на Дунавския вилает - Мидхат паша.

Най-мащабни са реформите в гр.Русе, между които:

*построена е ж.п. линия Русе-Варна, открита в 1866 г.; ж.п.станцията, разположена край Дунавския бряг на североизток извън града, и откритата, широка и шосирана улица от центъра до ж.п. станцията; при ж.п.гарата се уреждат градини за почивка (от австрийски специалисти Халенщайн и Риглер);

*откриване и прокарване на нови прави и широки улици през 1868 г., чрез разрушаване на къщи или части от тях; покриването им с калдаръм и направата на тротоари ("Княжевска", "Митарна", "Николаевска"), главните търговски улици са свързани с пристанището;

*въвежда се представителност на улиците, особено на тези, които въдят към пристанището и ж.п.гарата – входните врати на града;

*съборена е крепостната стена край Дунав и част от тази при р. Русенски Лом и е започната направа на крайбрежен булевард;

*разширено е пристанището и построена кейова стена от италиански специалисти;

*построени са модерни обществени сгради – болница, два хотела (Гюл Шахин и Ислях хане), парна мелница, ислях хане-занаятчийско училище, печатница, ж.п.тракция, фабрика за бира, нова топла баня; работилница за кораби, текстилна фабрика;

*оформя се административен център, с конака (палатата на губернатора), казармите, консулствата, хотелите, полицейската служба, сиропиталището и др. (По време на войната през 1877 г конакът на мютисерифа изгаря; разрушен е конакът на валията с харема, сиропиталището и близо 30 съседни къщи);

*оформя се занаятчийска и производствена зона при устието на р. Лом,

Нововъведенията в Русе могат да се сумират така:

- регулирани главни улици, постлани с калдаръм и снабдени с тротоари;

- модерен ж.п.район –станция, хотел, градина;

- модерни търговски улици, с европейски магазини;

- модерни европейски сгради – чужди консулства, параходни компании и агентства, хотели, френски колеж, митница, болница, жилищни сгради;

 

- зараждане на крайбрежен булевард;

- поява на фабрики, корабостроителница; мелници;

По време на управлението на Дунавския вилает от Мидхат паша (1864-70 г.) е извършена реконструкция на основните входно-изходни шосета и в гр. София –петте входни шосета са изправени, прокаран е нов път – този, който идва от новосъздадения град Орхание (Ботевград). Цариградското шосе е проведено право до самия конак в сърцето на града; Поставено е началото на градската градина.

В гр. Кюстендил, който в 1864 г. по времето на Мидхат паша е придаден към Дунавския вилает, също са извършени реконструкции и модернизации на пътната мрежа: прокаран е главният път от Скопие за Истанбул по ново право трасе; прокаран е и пътят от Кюстендил за Радомир и София (завършен през 1865 г.); проектирана е и са започнати определени участъци от ж.п. линията Скопие-Кюстендил-София;

Изграждането на първите железопътни линии, би могло да се каже, че не само внася изменения в ориентацията на уличната мрежа на градовете, а направо революционизира градоустройството им. Самите железопътни райони с ж.п. гарите, пригаровите бюфети и ресторанти, градини и хотели се превръщат в силен притегателен фактор. Тъй като те стават символ на техническия прогрес, на връзката с външния, модерен европейски свят, пригаровите райони олицетворяват новите входни врати на градовете и притеглят част от представителните функции на градските центрове върху себе си.

Особено показателен е примерът с град Пловдив. В южната част на града, във връзка с изградената в 1873 г. железопътна гара настъпва пренасочването на вниманието и обръщането на лицето на града към тази нова "входна порта". Тогава се е наложило регулиране на улиците в тази посока и преориентация от главната чаршийска улица в посока към гарата, Станимака и оттам за Цариград. Характерно за тази нова регулация е възприемането на клишето на "вилката", придаващо представителност на подхода към града, както от посока на новия модерен вход - ж.п.станцията, така и на традиционния, този, който идва от Цариград през Станимака (Асеновград).

Модернизираният район на ж.п. линията и ж.п.гарата с ресторант-бюфета, превърнали се в нов и интересен обект за разходка и развлечение; предизвиква новата тенденция на уличните направления - вилката на вече регулираните улици, повлича изграждане и на нови привлекателни за живот квартали, ориентирани към тържествено оформената нова порта на града.

Железопътните станции пораждат и друг вид модернизация, характерна за Западна Европа още от началото на века. Край железопътните линии и станции, логично и функционално, се разполагат фабрично-индустриалните и складови зони. Подобни зони се появяват и при пристанищата, както се забелязва в плановете например на градовете Русе и Варна, където при митниците се започва формиране на специфичен складово-индустриален фронт.

Приблизително от първата трета на ХІХ век в големите градове започва изграждането (предимно от чужденци) на фабрики, мелници, складове, манифактурни работилници и пр., което бележи началото не само на капиталистическата промишленост и икономически отношения в Империята, но и на нейната урбанизация. Например, в Стара Загора в средата на ХІХ век (1857 г.) французинът Анри Бонал изгражда първата копринарска фабрика по българските земи, която изнася коприната за Марсилия. Тя била "модерна във всяко отношение". и внася не само икономически, но и социо-културни европейски влияния. За сведение, според статистиката, през 1869 г. в Дунавския вилает имало вече 213 фабрики.

 

Модернизацията в начина на живот предизвиква появата на нови типове обществени сгради, строени в европейски стилове, като например хотели (Русе, Варна), кафене-шантани, банки (клон на Банк Отоман в Русе), болници (Пловдив, Шумен), училища (Мъжката гимназия в Пловдив, Светиниколското училище – най-монументалната българска сграда (1850) в Стара Загора); и колежи (Френският католически колеж в Пловдив, френски колеж в Русе) магазини и др.

От средата на ХІХ век се поставя началото и на благоустрояването на градовете – постилане на улиците с "мозаечен" калдаръм; озеленяването им с дървета, най-често акациеви, появяват се алеи за разходка (Русе); зараждат се първите планирани паркове и градини. Всичко това се вижда отразено на кадастралните снимки на градовете Русе, София, Бургас (Градината на италианския консул Жозеф Бунал).

Веднага след Освобождението пътят за модернизацията и европеизацията на големите градове се отприщва. Още с установяването на временното гражданско управление, във всички от разглежданите градове, наред със заснеманията на крайулични и кадастрални снимки, започват масирани мероприятия по разчистването, хигиенизирането, реконструирането и благоустрояването им.

По решение на Берлинския конгрес в срок от една година е трябвало да се съборят всички крепости. Камъните от крепостните стени били използвани за строителство на обществени сгради, за постилане на улици и тротоари.

 

Определянето на държавните граници налага прокарване и на редица нови междуселищни шосета, появяват се и нови правени след Освобождението входящо-изходящи пътища, видими и в кадастралните снимки, (например пътят за с. Извор, Босилеградско от Кюстендил) и т. н.

Започва стихийно разрастване на градовете по територия и население, за сметка на прииждащи преселници от околните села, от слизащи от планинските градчета и села, от други страни, от връщащи се емигранти, нахлува също и европейска имиграция от специалисти, търговци, мисионери, авантюристи. Така почти във всички изследвани градове се появяват нови махали и квартали, отразени в кадастралните им снимки. (В североизточната част на Варна се формира българска махала, с относително прави улици, нови "бездомнишки махали" се появяват в покрайнините на Кюстендил; същото е и в Русе.) Разрастването на градовете само по себе си не е акт на модернизация, но е сериозна предпоставка за предизвикване на градоустройствено планиране, което по правило е модернистичен акт.

В големите градове се устройват обществени градини, за някои от които има зародиши още от времето на Мидхат паша. Така в София, Русе, Пловдив, Варна, под ръководството на руски чешки, австрийски, швейцарски инженери и градинари се уреждат паркове за вечерни разходки и забавления, с бюфети и духова музика, както и крайградски места за пикници с павилиони, бирарии и бюфети. Самите паркове и градини са разработени в европейски стилове – геометричен френски или свободен – английски, което също се забелязва в кадастралните планове. (В София градинката пред Конака е превърната в първата обществена градина, с "френски бюфет" и духов оркестър; в Пловдив Градската градина, създадена в 1878 г. е в геометричен стил (инж. Г. Илинский); при бившия Конак, превърнат в резиденция на губернатора е уредена от специално повикания за целта швейцарски градинар Л. Шевалас Княжеската градина (1880); извън града "Пепиниерата" става място за седмичен отдих и почивка; във Варна е устроена крайморска градинка – начално ядро на бъдещата приморска градина, по проект на френския инженер Мартинес и чехът градинар-декоратор Антон Новак (1895).

Това са само първите стъпки. Истинската революция, категоричната смяна на парадигмата и поемането пътя към модерното градоустройство на Европа започва с разработката на първите регулационни планове в освободена България, което е предмет на следващия синхронен анализ.

Фигура 1

Фигура 2

Фигура 3

Фигура 4


1 Авторът работи от 1993 до 1999 г. в колектив, изследващ архитектурата и градоустройството на Третото българско царство, изследователски проект, спонсориран от НФНИ-МОН, а от 2001 г., по изследователски проект "Изследвания на градоустройството на България през периода ХІХ-ХХ в" в съавторство с арх. Ю. Фърков.горе

2 Публикуваните диахронни анализи са цитирани по-нататък в текста.горе

3 Желева-Мартинс, Д.,"Структурният анализ при изследване на историческите градове. Върху примери от България" - В сб. "Градът – образи, символи, идентичности" (Под печат в Изд. ЮЗУ, Благоевград).горе

4 Wilhelmy Herbert, Hochbulgarien. II, Sofia., Kiel, 1936.горе

5 Тонев, В. Освобождението на гр. Варна и Варненския край от османско иго. - В: Известия на Народния музей Варна, 1979 г. Т. ХV/ХХХ/, с. 43-76.горе

6.Voillery Pierre, Une ville bulgare a l’epoque Ottomane Eski Zaara (XVIIIe-XIXe siecles) - in: Turcica-Revue d’etude torques. Tome XV, 1988. Publiet avec le conceive du Centre National de la Recherche Scientifique, Editions Peeters, pp 93-112.горе

7 НБ "Св. Св.Кирил и Методий", Карти и графика, София.горе

8 Der Russisch-Turkische Zeldzug in der Europaitwen Tyrkei 1828 und 1829 zreiherrn von Moltke maijor in moniglch Brentischen Generalschtaben, Berlin, 1878.горе

9 Аврамов, Ив., Съвременното градоустройство в България, София, ДИ "Техника", 1987, с. 31, ф. 9.горе

10 За повече информация виж Желева-Мартнис, Д. Етноструктура на големите български градове преди първото им планиране в края на ХІХ век. - Etudes Balkaniques, 2001, под печат.горе

ДружествотоКонференция

горе