Из кореспонденцията на Волтер с руската императрица Екатерина Втора

 

 

От Г-н дьо Волтер [1765]

 

Несъмнено полезна е пчелата,

Обичаме и се страхуваме от нея самата,

На простосмъртните тя полза носи

Медът й храни, восъкът й осветява:

Макар че да се харесва й се удава,

Това излишество не повдига за раздор въпроси.

 

Минерва, благосклонна към земята

Простите хора просвети,

Самата тя маслината засади,

И победи Бога на войната

И все пак ябълката тя оспори,

Отредена за най-красивата;

Парис за малко се почуди,

Макар Ахил да я подкрепи.

 

 

Госпожо, нека Ваше императорско Величество ме извини за тези лоши стихове, признанието не винаги е красноречиво: ако вашият символ е пчела, то вие имате страхотен кошер; той е най-големият на света; вие изпълвате земята с името и благодеянията си. Най-ценни за мен са медалите, които ви изобразяват. Чертите на ваше величество ми напомнят тези на княгинята, вашата майка.

Щастлив съм поради още една причина, то е защото всички, които бяха почетени с добрините на Ваше Величество, са мои приятели; чувствам се задължен за това, което щедро сте направила за Дидро, Д’Аламбер и Калас. Всички хора на перото в Европа трябва да са в краката ви.

Вие, госпожо, правите чудесата; вие направихте толерантен Абрахам Шомей; и ако той се приближи до Ваше Величество ще стане и остроумен; но за капуцините, Ваше Величество добре прецени, че не беше в прерогативите й да ги направи мъже, след като Свети Франциск ги направи животни. За щастие вашата Академия ще образова хора, които няма да имат общо със Свети Франциск.

По-стар съм, госпожо, от града, в който царувате и който разкрасявате. Осмелявам се дори да добавя, че съм по-стар от империята ви, смятайки нейното основаване от създателя й Петър Велики, чието дело отлично познавате. И все пак чувствам, че ще си позволя да посетя двора на чудноватата пчела, която управлява този огромен кошер, ако болестите, които ме налягат, ми позволят, на мен бедния търтей, да изляза от клетката си.

Ще бъда представен от г-н графа Шувалов и от г-жата негова съпруга, които имах честта да ми гостуват за няколко дни в моята уединена къщичка. Ваше императорско Величество беше обект на нашите разговори и никога не бях съжалявал толкова, че не мога да пътувам.

Мога ли да се осмеля, госпожо, да кажа, че малко съжалявам, че се казвате Екатерина? Някога героините не са имали имена на светици: Омир, Вергилий биха били доста смутени с тези имена; не сте създадена за календара.

Но да бъдат Юнона, Минерва или Венера, или Церера, които доста по-добре подхождат на поезията във всички страни, падам на колене пред Ваше императорско Величество с признание и с най-дълбоко уважение.

 

 

Императрицата на Русия

Петербург, 17-28 ноември [1766]

 

Господине, главата ми е толкова твърда, колкото по-нехармонично е името ми; на красивите ви стихове ще отговоря с лоша проза. Никога не съм писала стихове, но това не ме кара да се възхищавам по-малко на вашите. Те така добре ме разглезиха, че почти не мога да понеса други. Затварям се в големия си кошер; не могат да се вършат много различни работи едновременно.

Никога не съм вярвала, че при купуването на библиотека ще получа толкова похвали: всички ме поздравяват за тази на г-н Дидро. Но признайте, вие, на когото човечеството дължи много за подкрепата, която дадохте за невинността и добродетелта на Калас, че би било жестоко и нечестно един учен да бъде разделен от книгите си.

Деметри, митрополит на Новогорода не е нито преследвач, нито фанатик. Няма нито един принцип в постановлението на Алексис1, който да не е признал, проповядвал, разпространявал, ако това беше полезно или наложително; той ненавижда предложението за двете сили. Неколкократно ми е давал примери, които мога да ви цитирам. Ако не се боях от това да ви отегча, бих ги написала на отделен лист, за да може да го изгорите, ако не искате да го четете.

У нас толерантността е установена: тя присъства в закона на страната и преследването е забранено. Да, вярно е, че имаме фанатици, които не са преследвани, а се самоизгарят; но ако тези в другите страни правеха същото, нямаше да бъде зле. Светът щеше да е само по-спокоен, а Калас нямаше да бъде разчекнат на колело. Ето, господине, чувствата, които дължим на основателя на този град, на когото и двамата се възхищаваме.

Много съжалявам, че здравето ви не е толкова блестящо колкото ума ви: последният се раздава и на другите. Въобще не се оплаквайте от възрастта си и живейте до дълбока старост, запазете ако обичате в календара мястото, което намирате за уместно да ми откажете. Тъй като не смятам, че имам право да бъда възпявана, не бих сменила името си за това на завистливата и ревнива Юнона: не съм толкова самонадеяна, за да взема това на Минерва; не искам и името на Венера, прекалено много неща се събират на тази красива дама. Не съм и Церера; реколтата в Русия тази година беше много лоша: моето най-малко ме кара да се надявам на подкрепата на моята покровителка, където и да се намира; и във всеки случай мисля за най-доброто за мене самата. Но уверявайки ви, че взимам под внимание онова, което ви засяга, ще ви спестя излишното повторение.

Екатерина

 

а Митрополитите се различават от другите епископи и архиепископи само по едно бяло наметало;същият го получи,защото ме короняса.

1 Вижте тома “Facéties (“Смехории”).

 

 

От Г-н дьо Волтер

24 януари 1766

 

 

Госпожо, писмото, с което ваше императорско величество ме удостои, ми завъртя главата; то ми даде правото на пророк. Не съм се и съмнявал, че архиепископът на Новогород се е обявил всъщност срещу абсурдната система на двете сили. Бил съм прав без да го знам, което също е признак на пророчество. Безверните могат да ми възразят, че този архиепископ не се казва Алексис, а Деметри. Бих могъл с всички тълкуватели да отговоря, че при тълкуванията е нужна неяснота, и че тази неяснота винаги прави истината по-ясна. Ще добавя, че трябва само да се смени Алекс с Деме и ис с три, за да получим истинското име на архиепископа. Единствено безбожници не биха се уповали на толкова очевидни доказателства.

Толкова добър пророк съм, че смело предричам на Ваше Величество най-голямата слава и най-голямото щастие. Или хората съвсем ще полудеят, или ще се възхищават на всичко голямо и полезно, което вършите; това предсказание дори идва малко като другите, след събитието.

Струва ми се, че ако този друг велик човек, Петър Първи, се беше установил при един по-мек климат от този при Ладожкото езеро, ако беше избрал Кьовие или някоя друга по-средиземноморска област, сега щях да съм в краката ви, въпреки възрастта си. Тъжно е да умреш без да си се възхищавал отблизо на тази, която предпочита името Екатерина пред имената на божествата от Античността, и която ще го направи предпочитано име. Никога не съм желал да отида в Рим; винаги съм изпитвал отвращение при вида на монаси в Капитола и гробниците на Сципион, стъпкани от краката на свещениците; но умирам от мъка, че не мога да видя пустини превърнати във великолепни градове и страни от две хиляди левги, цивилизовани от героини. В световната история няма нищо подобно; това е най-красивата и велика революция: сърцето ми е като магнит, обръща се на север.

Д’Аламбер греши, че не пътува, той все още е млад. Беше засегнат от дребната несправедливост към него; но причината, която е доста незначителна, не попречи на философията му. Всичко това е поправено днес. Мисля, че Енциклопедията е на път да си потърси място в библиотеката на вашия дворец.

Моля, бъдете така добра да приемете, Ваше императорско Величество, моите почитания, възхищение и дълбокото ми уважение.

Покойният абат Базeн

 

 

 

От императрицата на Русия

Петербург, 29 юни - 9 юли [1766]

 

Господине, светлината на северната звезда е просто северно сияние.

Благодеянията, простиращи се на няколко стотина левги, които с удоволствие споменавате, не ми принадлежат: Калас дължат онова, което са получили от приятелите си; Г-н Дидро дължи продажбата на библиотеката си на себе си; но Калас и Сирвен дължат всичко на вас. Нищо не е да дадеш малко на ближния си от това, от което имаш в голям излишък; но да бъдеш адвокат на човешкия род, защитник на потиснатата невинност, това е да се увековечиш. Тези две каузи ви спечелват благоговението, дължащо се на подобни чудеса. Вие победихте обединилите се врагове на човека: предразсъдък, фанатизъм, невежество, заяждане, лоши съдии, и тази част от властта, която е в ръцете на едните и другите. Наистина трябват доблест и качества, за да се преодолеят тези препятствия. Вие показахте, че ги притежавате: победихте.

Вие желаете, господине, скромна помощ за Сирвен: как бих могла да откажа! Ще ме ласкаете ли за тази постъпка? Има ли за какво? Признавам ви, че предпочитам да не взимате предвид менителницата ми. И ако все пак мислите, че името ми, колкото и нехармонично да е, прави добро на тези жертви на духа за преследване, оставям се на вашата предвидливост и вие ще ме именувате, само дано това не им навреди. Имам своите причини да го вярвам. Приключенията ми с епископ Росту бяха публично разисквани, и вие можете, господине, да предадете доклада по ваше желание като автентичен документ.

С голямо внимание четох напечатаното, което придружаваше писмото ви. Доста трудно е да се ограничат на практика принципите, които съдържа. За жалост мнозина дълго време ще се противопоставят на това. И все пак е възможно да осуетим мненията, които водят до унищожаването на хората. Ето дума по дума това, което поместих, сред други неща на тази тема, в наставление до съвета, който ще преработи законите ни:

“В голяма империя, която разпростира властта си над толкова разнообразни народи колкото различни са вероизповеданията сред хората, най-вредната грешка за почивката и спокойствието на нейните граждани би била нетърпимостта към различните им религии. Дори само една мъдра толерантност, еднакво изразена към православната религия и политиката, може да ориентира всички заблудени овци към истинската религия. Преследването смущава духовете; толерантността ги облагородява и укротява; тя заглушава противоречивите спорове за спокойствието в държавата и обединението на гражданите.”

После следва кратко изложение на Книгата “За духа на законите”, за магията, и т.н. (кн. ХІІ), което ще е твърде дълго, за да го предам тук. Казано е всичко, което може да се каже, за да се защитят, от една страна, гражданите от вредите, които могат да нанесат подобни обвинения без междувременно, от друга страна, да се нарушава спокойствието при вероизповеданията, нито да се скандализират убежденията на гражданите. Сметнах, че това е единственият начин да се нададе вика на разума, отколкото да го поддържаме върху основите на публичното спокойствие, от което всеки индивид постоянно чувства необходимостта и ползата.

Малкият граф Шувалов, при връщане в родината си, ми разказа за интереса, който сте проявили към всичко що се отнася до мен. Свършвам като изразявам своята благодарност.

Екатерина

 

 

От Г-н дьо Волтер

22 Декември [1766]

 

Госпожо, нека Ваше императорско Величество ме извини: не, вие изобщо не сте северното сияние; вие със сигурност сте най-блестящата звезда на север и никога не е имало толкова благотворна като вас. Андромеда, Персей и Калисто не се сравняват с вас. Всички тези звезди щяха да оставят Дидро да умре от глад. Той беше преследван в родината си, а вашето благородство го спаси. Луи XIV имаше по-малко великолепие от Ваше Величество; той бе възнаграден за заслугите си в чуждите страни, но на него му посочваха заслугите, докато вие ги търсите, госпожо, и ги намирате. Щедрите ви грижи да установите свобода на убежденията в Полша са благоденствие, което човешкият род трябва да отпразнува, и силно се стремя да говоря в името на човешкия род, ако гласът ми все още може да се чува.

Чакайки, госпожо, позволете ми да разпространя онова, което благоволихте да ми напишете за архиепископа на Новогород и за толерантността. Това, което пишете е паметник на славата ви; ние тримата, Дидро, Д’Аламбер и аз, ви обожествяваме; правите ме езичник: по-скоро с преклонение, отколкото с дълбоко уважение, госпожо, падам на колене пред Ваше Величество:

Свещеникът на вашия храм

 

 

 

Волтер до императрицата на Русия

Петербург, 29 декември – 9 януари 1769

 

...Позволете ми да ви кажа, без да бъда твърде дързък, че мислейки като вас относно всички неща, които отбелязаха вашето царуване, аз гледах на тях като на събития, които по някакъв начин ставаха лични за мен. Колониите, изкуствата от всякакъв вид, справедливите закони, толерантността са моя страст; и това е така вярно, че макар под моята сянка и в моето селце четирикратно да съм увеличил малкия брой жители, изградил къщите им, образовал неграмотните и проповядвал толерантност, бях на път да бъда много жестоко преследван от свещеници. Ужасното мъчение на рицаря дьо ла Бар, за когото Ваше императорско Величество несъмнено е чула и за когото е изтръпнала, така ме ужасява, че тогава за малко да напусна Франция и да се върна при краля на Прусия. Но днес, бих искал да прекарам последните си дни в една по-голяма империя.

Нека Ваше Величество прецени колко съм огорчен, когато виждам как турците ви карат да отложите големите си миролюбиви начинания за една война, която в крайна сметка може да е само много скъпоструваща и която ще вземе част от вашата гениалност и време.

Няколко дни преди да получа писмото, за което искрено благодаря на ваше величество, писах на господин графа Шувалов, вашия шамбелан, за да го попитам дали е вярно това, че Азов е в ръцете ви. Гордея се, че в момента владеете и Таганрок.

Да даде Бог Ваше Величество да има великолепна флота на Черно море! Без съмнение няма да се ограничите с отбранителна война; надявам се, че Мустафа ще бъде победен по земя и по суша. Добре знам, че еничарите минават за добри войници, но смятам вашите за по-добри. Имате добри генерали, добри офицери, а турците все още нямат: трябва им време, за да подготвят такива. Така че по всичко изглежда, че ще бъдете победителка. Първите ви успехи вече са решителни за репутацията на военните дела, а тази репутация значи много. Присъствието ви означава още повече. Няма никак да бъда изненадан, ако Ваше Величество направи парад на армията си по пътя за Адриaнoпoл; достойно е за вас. Законодателството на север не е правено за обикновени неща. В духа си имате кураж, който ми вдъхва големи надежди.

Пак видях бившия офицер, който предложи военни колесници във войната през 1756. Графът д’Aргенсон, военен министър, направи опит. Но тъй като това изобретение можеше да успее само в обширни равнини, като тази при Люцен, то не влезе в употреба. Той продължава да твърди, че само половин дузина от тези колесници, предшестващи кавалериен или пехотен корпус, могат да смутят еничарите на Мустафа, освен ако нямат подвижни заграждения пред себе си. Това е, което пренебрегвам. Въобще не съм за професията на убийците; не съм човек на проектите; само се моля Ваше Величество да ме извини за усърдието ми. Впрочем, в една книга, която никога не лъже, е казано, че Соломон е имал дванадесет хиляди военни колесници в страна, в която преди него е имало само магарета.

Казано е още в хубавата Книга на Съдиите, че Адонай е победил в планините, но е бил победен в долините, защото жителите имали военни колесници.

Съвсем не търся съюз срещу турците; походите бяха толкова безсмислени, че няма причина да говорим повече за тях; но признавам, че ако бях венецианец, бих подкрепил изпращането на армия в Кандия, докато междувременно Ваше Величество изтласква турците към Яш или другаде; ако бях млад римски император Босна и Сърбия скоро щяха да ме видят, а след това щях да дойда да ви предложа да вечеряме в София или Филипополис в Романия, след което по взаимно съгласие щяхме да делим.

Ще ви измоля да разрешите на папския нунций в Полша, който така благочестиво насъска турците срещу толерантността, да е на вечерята, тъй като предполагам той ще бъде ваш затворник. Вярвам, госпожо, че Ваше Величество спокойно ще му разправи за ужаса и безчестието предизвикали гражданска война, за да отнеме на дисидентите правото на родина и да ги лиши от свободата, която природата им дава, и която вашите благодетели им бяха дали; не зная нищо по-срамно и по-долно в този век. Казват, че полските йезуити имат голяма роля за продължилите кръвопролития от Сент-Бартелеми, които покрусяват тази злощастна страна. Единствената ми утеха е да се надявам, че тези ужасни безчестия ще допринесат за вашата слава; или ужасно се лъжа или вашите врагове ще дойдат само, за да гравират върху вашите медали: “Победителка на Османската империя, Умиротворителка на Полша”.

 

 

От императрицата на Русия

Петербург, 3-14 юли [1769]

 

Господине, получих писмото ви от 27 май на 20 юни. Очарована съм да чуя, че пролетта укрепва здравето ви, въпреки че от любезност казвате, че и моите писма допринасят за това. При все това не се осмелявам да им придавам тази добродетел. Бъдете доволен, защото бихте могъл да ги получавате толкова често, че накрая да ви отегчат.

Не всички ваши сънародници, господине, мислят за мен като вас. Познавам такива, които обичат да се уверяват, че е невъзможно да направя нещо добро, които тормозят съзнанието си, за да убедят и други: и тежко на техните подчинени ако се осмеляват да мислят различно от това, което са им внушили! Достатъчно съм добра, за да вярвам, че това е предимство, което имам пред тях, защото този, който знае нещата само от устата на своите ласкатели ги знае погрешно, вижда в полумрак и в последствие действа. Като, впрочем, моята слава не зависи от тях, а от моите принципи, от моите действия, аз се утешавам с това да нямам тяхното одобрение. Като добра християнка им прощавам и съм милостива към тези, които ми завиждат.

Казвате, господине, че мислите като мен за различни неща, които съм направила и от които се интересувате. Е добре, господине, знаете, че моята хубава колония в Саратов възлиза на 27 хиляди души, и че противно на мнението на вестникаря от Кьолн, няма защо да се страхуваме от нападения на турци, татари и др., защото всяка област има църква за своя обред, там мирно засяват полята и за трийсет години не ще плащат никакви данъци.

При все това нашите разноски са толкова смешни, че няма селянин в Русия, който да не изяжда по една кокошка, когато му се прииска и че от известно време има провинции, където предпочитат пуйките пред кокошките, отглеждането на жито е разрешено с известни ограничения, които предпазват срещу злоупотреба, без това да затруднява търговията. В същото време цената на този продоволствен продукт се покачва и така добре устройва земеделеца. Реколтата от културата се увеличава от година на година, а населението от седем години също е нараснало с една десета в много провинции. Бяхме във война, това е вярно, но от много време Русия воюва и излиза от всяка война по-процъфтяваща отколкото е влязла.

Нашите закони следват своя ход: работим предпазливо върху тях. Вярно е, че те са станали второстепенна причина, но те не ще загубят нищо. Тези закони ще бъдат толерантни; няма да преследват, да убиват, да изгарят никого. Господ ни пази от история подобна на тази на рицаря от Ла Бар!

От началото на войната аз направих две нови начинания: построих Азов и Таганрок, където има едно започнато и разрушено от Петър I пристанище. Ето две бижута, които вградих и които може и да не са по вкуса на Мустафа. Казват, че горкият човек само плачел. Приятелите му го въвлекли в тази война въпреки желанието му. Войските му започнали да грабят и горят собствената си страна: при излизането на еничарите от столицата, имало повече от хиляда убити; пратеникът на императора, жена му, дъщерите му, бити, ограбени, влачени за косите пред очите на султана и неговия везир, без никой да се осмели да премахне безредието, дотолкова това правителство е слабо и зле уредено!

Ето впрочем този толкова ужасен призрак, с който се опитват да ме плашат!

Казват, че човешкият ум е винаги същият. Забавното от миналите кръстоносни походи не бе попречило на духовниците от Полтава, подучени от папския нунций, да проповядвам поход срещу мен, и лудите от т.нар. конфедерации взеха кръста в едната ръка, а с другата се обединиха с турците, на които обещаха две от техните провинции. Защо? за да попречат на една четвърт от тяхната нация да се ползва с граждански права. И ето защо те още горят и грабят собствената си страна. Благословията на папата им обещава рая: следователно венецианците и императорът ще бъдат отлъчени от църквата, мисля, ако вземат оръжието срещу същите тези турци, защитници днес на кръстоносците срещу някого, който не се е докоснал нито в бяло, нито в черно до римската вяра.

Ще видите още, господине, че папата ще бъде този, който ще се противопостави на вечерята, която ми предлагате в София. Задраскайте, ако обичате, Филипополис от числото на градовете; тази пролет той беше изравнен със земята от османските войски, които минали оттам, защото искали да попречат на ограбването му.

Сбогом, господине; бъдете уверен в изключителната почит, която изпитвам към вас.

Екатерина

 

 

От императрицата на Русия

Петербург, 4-15 август [1769]

 

Получих, господине, писмото ви от 26 февруари; ще направя всичко възможно, за да следвам съветите ви. Ако Мустафа не е пребит, това няма задължително да е ваша вина, нито моя, нито на моята армия; моите войници отиват на война срещу турците така както биха отишли на сватбено тържество.

Ако можехте да видите всички трудности, в които бедният Мустафа се озова вследствие на прибързаната стъпка, която го накарали да направи противно на мнението на своя Диван и на най-разумните хора. Ще има моменти, в които не ще можете да се въздържите да не го съжалите като човек, и то като човек, чиито дела са в окаяно състояние.

Нищо повече не ми доказва, господине, искрената позиция, която вземате, относно онова, което ме засяга и ми казвате за тия новоизобретени колесници; но нашите военни приличат на тези от останалите страни: недоказаните открития им се струват съмнителни.

Живейте, господине, и се веселете докато моите смели войници побеждават турците. Вие знаете, мисля, че Азов при устието на Танаис, вече е превзет от моите войски. Последният мирен договор постановява, че това място ще остане незаето и от двете страни : вие ще видите в газетите, че ние изпратихме татарите да се разхождат на три различни места, когато поискаха да плячкосат Украйна: този път те се върнаха оттам същите просяци каквито бяха след края на Кримската война. Казвам просяци, защото затворниците, каквито направиха от тях, са покрити с дрипи, а не с дрехи. Желанията им у нас не се осъществиха, но в замяна на това те се преселиха в Полша. Вярно е, че бяха поканени там от своите съюзници, покровителите на папския нунций.

Много съм ядосана, че здравето ви не отговаря на моите пожелания: ако успехите на войските ми могат да го подобрят, не ще пропусна да ви държа в течение на всички щастливи успехи, които ни сполетяват. Досега, благодаря на Бога, че имам само добри вести; от всички страни отблъскваме всичко изкормено като турци и татари, но най-вече бунтовниците от Полша. Надявам се скоро да имам вести за нещо по-решително от сблъсъците между леко въоръжените войски.

С голямо уважение и т.н.

Екатерина

 

 

От императрицата на Русия

Петербург, 11-22 септември [1769]

 

Видях, господине, от писмото ви до граф Шувалов, че мнимото опустошение на новата Сърбия, което фанатизираните газети толкова хвалеха, ви вдъхва известна загриженост; при все това много е вярно, че татарите, въпреки че атакуваха нашите граници от три страни, срещнаха навсякъде подобаваща съпротива и се оттеглиха, без да причиняват значителни щети. Целият този военен поход трая само три дена, при страшен студ, смесен с вятър и сняг, което донесе много загуби на татарите, и в хора и в коне.

Но какво щяхте да кажете, господине, знаейки че красивите киргизки, недостойно затворени в константинополския сарай, като животни в конюшня, са убедили бащите и братята си да се подчинят на Русия? Факт е, че киргизите от планината ми дадоха клетва за вярност. Това са тези, които обитават страната наречена Кабарда; и това е последица от победата, която спечелиха нашите калмуци поддържани от редовни войски, над татарите от Кубан, поданици на Мустафа, които обитават страната, която пресича реката с това име отвъд Танаис.

Довиждане, господине, бъдете здрав, и да се присмеем на Мустафа победителят.

Екатерина

 

Между другото, чух да казват, че в Константинопол и Париж са забранили продажбата на моята Инструкция за прилагането на Кодекса.

 

 

От Г-н дьо Волтер

Ферне, 2 септември [1769]

 

…Вярно е, че Ваша светлост има два големи неприятеля - папата и падишаха на турците. [Император] Константин не си е представял, че един ден Рим ще принадлежи на един епископ и че той ще покръсти Константинопол за татари. Но също така не е подозирал, че един ден при Москва и Нева ще се формира една толкова голяма империя, каквато е вашата.

Вашият стар рицар предполага, госпожо, че измежду съюзниците на Полша има такива, които са омагьосани от монаси. Походите бяха доста смешни; но че един папски нунций накара турския султан да се включи в своя поход срещу вас, това е достойно за италиански фарс. В това има някаква смесица от ужас и екстравагантност, която е несравнима: нищо не чувам за политиката, но подозирам, при все това, че измежду тези луди има хора, които имат големи планове. Ако Ваше Величество иска само слава, ще ви оставим да й се наслаждавате; заслужила сте си я; но изглежда че не искат вашата сила да е равна на вашата известност: казват, че е много наведнъж. Никога не можем да подтикнем мъжете към възхищение, без да разпалим желанието.

Виждам, госпожо, че не мога да посетя Ваше Величество тази година в страната на Мустафа, достойният съюзник на папата. Трябва да отложа пътуването си за другата година. Ще съм, право да си кажа, на седемдесет и седем години и нямам силата на един турчин; но не виждам какво би могло да ми попречи да дойда през хубавите дни, да поздравя северната звезда и да прокълна полумесеца. Нашата госпожа Жофрен направи пътуване до Варшава, защо аз да не предприема такова до Петербург през април? Ще пристигна през юни и ще се върна през септември; а ако умра по пътя, ще накарам да напишат върху малкия ми гроб: “Тук почива почитателят на величествената Екатерина, който имал честта да умре отивайки да й поднесе дълбокото си уважение.”

Падам на колене пред ваше имперско величие,

Фенерският отшелник

 

 

От императрицата на Русия

Петербург, 15-26 септември [1769]

 

Господине, няма нищо по-ласкателно за мен от пътуването, което искате да предприемете, за да ме видите; бих отговорила зле на приятелството, което ми засвидетелствате, ако бих забравила в този момент удовлетворението, което ще изпитам при вида ви, за да не се занимавам само с безпокойството, което изпитвам мислейки на какво ще ви подложа в едно дълго и мъчително пътуване. Деликатността на вашето здраве ми е известна; приветствам вашия кураж, но ще бъда неутешима, ако за нещастие здравето ви се отслаби заради това пътуване; нито аз, нито цяла Европа би ми го простила. Ако някога използват епитафията, която ви е харесало да измислите, и която отправяте към мен така весело, ще ме упрекват, че съм ви изложила на това пътуване. Освен това, господине, би могло, ако нещата останат такива каквито са, доброто на моите работи изисква присъствието ми в южните провинции на моята империя, което ще удвои пътя ви и неизменните за такова разстояние неудобства.

Господине, бъдете уверен в моето дълбоко уважение към вас, и т.н.

Eкатерина

 

 

От господин дьо Волтер

17 октомври [1769]

 

Госпожо, най-старият и най-недостойният рицар на вашето имперско величие бе обсипан с хиляди фалшиви клюки, които вървяха и го огорчаваха. Ето изведнъж успокоителната вест, която се разпространява навсякъде, че вашата армия окончателно е отблъснала робите на Мустафа към Днестър. Раждам се отново, подмладявам се, моята законодателка е победителка; тази, която установи толерантността, допринесе за разцвета на изкуствата и наказа противниците им : тя е победителка, тя се ползва с цялата си слава. Ах! госпожо, тази победа бе необходима; мъжете съдят само по успеха. Завистта е смутена. Няма какво да се отговори на спечелена битка: лаврите върху една силна с висш разум и умна глава, предизвикват най-красивият ефект на света.

Казаха ми, че имало французи в турската армия; не искам да го вярвам. Не искам да съжалявам моите сънародници; при все това познавам един полковник, който служи в Корсика и който имаше силна страст да отиде да види опашките на коня; аз го засрамих, показах му доколко неговата страст е слабо християнска; показах му превъзходството на Новия завет пред Корана; и най-вече му казах, че това е престъпление на френска галантност да се бият за долни хора, които затварят жените, срещу героинята на нашето време. Оттогава не съм чул да се говори за него. Ако е ваш пленник, умолявам вашето имперско величие да му заповяда да дойде да си направи самокритика в моя малък замък, да присъства на моя Te Deum, или по-скоро на моя Te Deаm, и да заяви на висок глас, че Мустафовците не са достойни да ви събуват обувките.

Ще имам ли достатъчно глас, за да приветствам вашата победа? Имам честта да съм от вашата Академия; дължа ви налог. Господин граф Орлов не е ли нашият председател? Бих му изпратил някоя отегчителна пиндарическа ода, ако не подозирах, че не харесва много френските стихове.

Да вървим тогава, наследнико на Цезарите, предводител на свещената римска империя, адвокат на латинската църква, да вървим. Ето един добър случай. Настъпвайте в Босна, Сърбия, България; да вървим венецианци, оборудвайте корабите си, подкрепете героинята на Европа.

А вашата флота, госпожо, вашата флота!... Нека Борей я предвожда, а после западният вятър да я накара да влезе в канала на Константинопол!

Леандър и Херой, които винаги са на Дарданелите, да благословят флота на Петербург. Завист, млъкни! Народи, възхищавайте се! Така говори болният от Ферне; но това не е вълнение на мозъка, а на сърцето.

Моля приемете, Ваше имперско Величие, моето дълбоко уважение и радостта на вашия най-покорен и благочестив отшелник.

 

Изд.: Correspondance de Voltaire, t. 3. Paris, 1839.

 

 

Превод: Даниела Кирилова Илиева, Ива Веселинова

Ред.: Рая Заимова